Люлебургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Люлебургас
Lüleburgaz
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 89 m
Население (2007) 96 000 души
Пощенски код 39 000
Телефонен код 288
Официален сайт www.luleburgaz.bel.tr
Люлебургас в Общомедия
Превземането на Люлебургас от българската войска по време на Балканската война

Люлебургас или Люлебургаз (на турски: Lüleburgaz, на гръцки: Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ — лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители (2007), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 823 г. в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 г. край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав и византийските войски, водени от Варда Склир.

По време на Османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос (кула)[1].

По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 г. късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Люлебургас влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Люлебургас живеят 15 български патриаршистки семейства, смесени с турци и гърци.[2]

През Първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско-Бунархисарската операция (28 октомври - 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа, в непосредствена близост до столицата Константинопол. Ярослав Вешин създава като военен художник при военното министерство картините „Атака“ (1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Бивак пред Одрин“ (1913) и „Люлебургас - Чаталджа“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурен комплекс, състоящ се от джамията „Мехмед Соколи Паша“, построена през 1539-1588 година от Синан; турска баня и хан "Мимар Синан Кервансарай", градина и мавзолей на Зиндан баба (14 век). В околностите на Люлебургас и в Лозенград могат да се видят тракийски могили, долмени и менхири.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руджер Йосип Бошкович, "Дневник на едно пътуване", Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 26
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]