Люлебургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Люлебургас
Lüleburgaz
Турция
Red pog.png
Люлебургас
Мармара
Red pog.png
Люлебургас
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 89 m
Население (2007) 96 000 души
Пощенски код 39 000
Телефонен код 288
Официален сайт www.luleburgaz.bel.tr
Люлебургас в Общомедия

Превземането на Люлебургас от българската войска по време на Балканската война

Люлебургас или Люлебургаз (на турски: Lüleburgaz, на гръцки: Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ — лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители (2007), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.

История[редактиране | edit source]

През 823 г. в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 г. край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав и византийските войски, водени от Варда Склир.

По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 г. късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Люлебургас влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Люлебургас живеят 15 български патриаршистки семейства, смесени с турци и гърци.[1]

През Първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско-Бунархисарската операция (28 октомври - 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа, в непосредствена близост до столицата Константинопол. Ярослав Вешин създава като военен художник при военното министерство картините „Атака“ (1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Бивак пред Одрин“ (1913) и „Люлебургас - Чаталджа“.

Забележителности[редактиране | edit source]

Архитектурен комплекс, състоящ се от джамията „Мехмед Соколи Паша“, построена през 1539-1588 година от Синан; турска баня и хан "Мимар Синан Кервансарай", градина и мавзолей на Зиндан баба (14 век). В околностите на Люлебургас и в Лозенград могат да се видят тракийски могили, долмени и менхири.

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Източници[редактиране | edit source]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]