Люс Иригаре

Люс Иригаре
френски психоаналитик
Родена	3 май 1930 (на 78-79 г.) Блатон, Белгия
Алма матер	Парижки университет, Лувенски университет

Люс Иригаре (на френски: Luce Irigaray) е френска феминистка, психоаналитик и културен теоретик, родена на 3 май 1930 година в Белгия. Тя е най-добре позната с нейните книги Рефлекторът на другата жена (Speculum of the Other Woman, 1974) и Този пол, който не е един (This Sex Which Is Not One, 1977)

Биографични бележки

1955 - Магистърска степен, Лувенски университет
1955-1959 - преподава в училище в Брюксел
1960 - мести се във Франция
1960 - Посещава семинарите на Жак Лакан, където е обучавана и става аналитик.
1961 - Магистърска степен по психология, Парижки университет
1962 - Диплома по психопатология
1968 - Докторантура по лингвистика
1970-1974 - преподава във Винсентския университет, член на École Freudienne de Paris (EFP), училище ръководено от Лакан
1969 - анализира Антоанет Фуке феминистки лидер за онова време

Концептуализации

Иригаре е вдъхновена от психоаналитичните теории на Жак Лакан и деконструктивизма на Жак Дерида. Тя има три главни намерения в нейната работа:

1. Представяне на мъжката идеология, лежаща в основата на цяла нашата система на значения и по този начин де факто на целия наш език,
2. Създаване на женска система на описание и включване, която да предостави положителна полова идентичност за жените, и
3. Установяване отношение на между-субектна връзка на това да "бъдат двама" - мъжа и жената.

Една от нейните ключови концепции е тази за "логиката на същото" или фалогоцентризма, концепция изразяваща как обществените две родови категории - тези за мъжа и жената, всъщност са просто една, и това е тази за мъжа, който е направен универсален референт.

Иригаре е жестоко критикувана от Алан Сокал и Жан Брикмон в Интелектуални измами за това, че твърди, че E=mc² е сексистко уравнение (понеже привилегирова скоростта на светлината) и за твърдението, че флуидната механика е пренебрегната и въобще "пропусната" от "мъжката" наука, защото последната предпочита да се занимава с твърди мъжки предмети, много повече от женските флуиди. Действително физика на флуидите или още както е известна механика на флуидите съществува като научна област от средновековието, през изследванията на Нютон, през известния математик Бернули (Hydrodynamica seu de viribus et motibus fluidorum commentarii) и т.н., макар че въпросната механика е например слабо представена в училищния курс по физика, за разлика от механика на телата.

Библиография

• Люс Иригаре, Този пол, който не е един, прев. Красимир Кавалджиев, изд. Университетско издателство СУ, София, 1997
• Люс Иригаре, Този пол, който не е само един, прев. Татяна Батулева, изд. Сонм, 2002

Външни препратки

• Милена Кирова, Фалоцентризъм за разкотвяне, рецензия на Този пол, който не е един

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.