Люс Иригаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Люс Иригаре
френска психоаналитичка и литературна теоретичка
Родена 3 май 1930 г. (1930-05-03) (84 г.)
Блатон, Белгия
Националност Флаг на Франция Франция
Работила в Университет Париж-VIII - Венсан
Алма матер Парижки университет, Лувенски университет
Известна с speculum, amour et altérité
Повлияна от Платон, Шопенхауер, Ницше, Фройд, Хайдегер, Мирча Елиаде
Повлияла Джудит Бътлър

Люс Иригаре (на френски: Luce Irigaray) е френска феминистка, психоаналитичка и теоретичка на културата. Известна на първо място с книгите си Рефлекторът на другата жена (Speculum of the Other Woman, 1974) и Този пол, който не е един (This Sex Which Is Not One, 1977)

Биографични бележки[редактиране | edit source]

Родена е на 3 май 1930 г. в Белгия. През 1955 г. получава магистърска степен в Лувенския университет. През 1955-1959 г. преподава в училище в Брюксел. През 1960 г. се премества да живее във Франция. Посещава семинарите на Жак Лакан, където е обучавана и получава право да практикува психоанализа (1960). През 1961 г. получава магистърска степен по психология в Парижкия университет. Диплома по психопатология (1962). Следва защитата на докторантура по лингвистика (1968). През 1970-1974 г. преподава в Университет Париж-VIII - Венсан, член на École Freudienne de Paris (EFP), училище ръководено от Лакан. През 1969 г. е психоаналитик на феминистката лидерка Антоанет Фуке.

Идеи[редактиране | edit source]

Иригаре е вдъхновена от психоаналитичните теории на Жак Лакан и деконструктивизма на Жак Дерида. Тя има три главни намерения в своята работа:

  1. Представяне на мъжката идеология, лежаща в основата на цяла нашата система на значения и по този начин де факто на целия наш език,
  2. Създаване на женска система на описание и включване, която да предостави положителна полова идентичност за жените, и
  3. Установяване отношение на междусубектна връзка на това да „бъдат двама“ - мъжа и жената.

Една от нейните ключови концепции е тази за „логиката на същото“ или фалогоцентризма, концепция, изразяваща как обществените две родови категории - тези за мъжа и жената, всъщност са просто една, и това е тази за мъжа, който е превърнат в универсален референт.

Критици[редактиране | edit source]

Иригаре е жестоко критикувана от Алан Сокал и Жан Брикмон в Интелектуални измами за това, че твърди, че E=mc² е сексистко уравнение (понеже привилегирова скоростта на светлината) и за твърдението, че флуидната механика е пренебрегната и въобще „пропусната“ от „мъжката“ наука, защото последната предпочита да се занимава с твърди мъжки предмети, много повече от женските флуиди. Действително физиката на флуидите или още както е известна механика на флуидите съществува като научна област от Средновековието, през изследванията на Нютон, през известния математик Бернули (Hydrodynamica seu de viribus et motibus fluidorum commentarii) и т.н., макар че въпросната механика е например слабо представена в училищния курс по физика, за разлика от механиката на твърдите тела.

На български[редактиране | edit source]

  • Люс Иригаре, Този пол, който не е един, прев. Красимир Кавалджиев, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1997.
  • Люс Иригаре, Този пол, който не е само един, прев. Татяна Батулева, София: Сонм, 2002.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.