Лютаджик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лютаджик е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, Област Враца.
| Лютаджик | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 161 [1] |
| Надм. височина: | 467 m |
| Пощ. код: | 3038 |
| Тел. код: | 09187 |
| МПС код: | ВР (Вр) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Враца |
| Община: - кмет |
Враца Тотю Младенов (ГЕРБ) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се на 20 км югозападно от Враца и е разположено в широка долина, образувана от планински разклонения. Под селото р. Глухарка се влива в р. Черна, която е десен приток на р. Ботуня. Землището му заема площ от 34 737 дка. Граничи на изток с Бистрец и Згориград, на юг - с Осиково, на запад - с Горна Бела Речка, и на север - с Горно Озирово. Още в най-дълбока древност Лютаджик е било рударско селище. В местността Бъкличарницата и днес се виждат купища згурия от претопена руда. В местността Топилните са намерени кьосове стопена мед, а по склоновете на местностите Рупите и Осена бара има останки от стари рудници. Тук са намерени железни рударски инструменти, останали от древността. В един ръкописен сборник от 1836 г. селото е записано с името Лютица и днешното име Лютаджик е турцифицирана форма на Лютица /Миков, В., Произход и значение на имената...С., 1943, с. 96 и 199/. Според едно местно предание преди много векове част от жителите на Лютица, днешното Лютаджик, се изселили на брега на р. Огоста и основали село Люта /Владимирово/. Село Люта се среща в османски документи от 1607 и 1666 г. насам /РСт., 1, с. 383/. Поради чумна епидемия през време на турското робство село Лютаджик се е местило в местността Селището.
[редактиране] История
До днес няма преведени все още османски документи, в които да се среща село Лютица или Лютаджик. Голяма част от османските документи стоят непреведени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София. Но селото Лютица или Лютаджик е старо и е основано още преди края на XIV в. За това ни показват многото старинни имена на местности в неговото землище. Ние успяхме да съберем общо 312, сред които има много старинни по произход и по образуване. Така от изчезнали стари лични имена са образувани имената на местностите Добролин, Сасин и Старил. Стари по произход са също Кладешки дол, Кладешко лице, Креща,Обреща, Перлог /от Прелог/, Преслап, Рупите, Слана бара и др. Запазени са много имена по старото сложно склонение, имената Букура и Чегурил са от арумънски произход. Село Лютаджик спада в зоната на "а" говорите и тук членуват съществителните от мъжки род, трето лице единствено число с "о". Например: Бигоро, Брего, Бродо, Гарваньо и др.
Стари родове са: Генинци, Добриловци /Правановци/, Зарчовци /Нисторовци и Пенчовци/, Йонинци, Коновци, Костовци, Кременинци /по името на прабаба им Кремена/, Марковци /от тях са Пандурците/, Ненкинци, Статковци, Танчовци, Томинци /Гьошовци/, Цонинци и Цоцинци. През първата половина на XIX в. тук се преселили Бонинци и Младовци от с. Горна Бела Речка, от с. Осиково дошли Коловци /Лилчовци/ и Кюлците, а от с. Горно Озирово са Галабовци, Кюрчийте и У руците. През 1930 г. няколко семейства от родовете Кюлците и Томинци се изселват в с. Стан, Шуменско, където е имало свободна земя за обработване. Основният поминък на лютене в по-далечното минало е било рударството, а по-късно скотовъдството, дърводобивът и производство на траверси за строящата се ж.п. линия Мездра - Видин. Земеделието и овощарството са имали спомагателен принос в изхранване на населението. След 1951 г. работоспособните жители на селото пътуват всяка сутрин на работа в близките градове и индустриални предприятия.
[редактиране] Културни и природни забележителности
в селото има 14 пещери
[редактиране] Редовни събития
събора на 28 август винаги празнуван с оркестър на площада
[редактиране] Други
Население: 1910 г. - 415 жители, 1926 г. - 475, 1934 г. - 620,1946 г. - 621, 1965 г. - 512, 1975 г. - 412, 1985 г. - 324, 1992 г. - 235, 01.01.2007г. -177.
[редактиране] Външни препратки
там са родени:Цеца и Недко; Дафинка (Зарчовци) и Боян (Йонинци).
