Лютиброд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Люти брод)
Направо към: навигация, търсене
Лютиброд
Лютиброд (България)
Red pog.png
Лютиброд
43° с. ш. 23° и. д. / 43.1° с. ш. 23.633° и. д. (G)
Общи данни
Население 392 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 25,458 km²
Надм. височина 329 m
Пощ. код 3159
Тел. код 091201
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 44745
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Иван Цанов
(независим)


Лютиброд е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, Област Враца.

Съдържание

[редактиране] География

Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите

Село Лютиброд се намира в района на Врачанската планина, в края на Искърския пролом, на десния и левия бряг на река Искър.

[редактиране] История

В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. В местността Коритен са намерени останки на четири църкви от различни периоди - храм-базилика от 5 век, частично запазена църква от Х-XI век и още две от късното средновековие. През 1915 година полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[1] В документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век с. Коритен изчезва.[2]

До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.

Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[3]


[редактиране] Обществени институции

Сградата на кметството и пощенската станция. Отдясно е здравният пункт.
Народно читалище „Колката“

[редактиране] Културни и природни забележителности

Паметна плоча с цитат от Ф.Каниц „А тук природата е най-романтична!“

Средновековна църква “Свети Георги” Средновековната църква край село Люти брод се отнася към периода ХП-ХI\/в. Носела е името “Свети Георги Победоносец”. През 1927 г. в бр. 69 на ДВ е обявена за народна старина, а през 1965 г. в бр.90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14.12.1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15м.), с три полукръгли абсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана.Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се че гробовете са на ктитори близки до феодалния владетел на Средновековната крепост Коритен град от която е част и тази каменна църква.

Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика(IV)в.Коритенград Антична и средновековна крепост "Ритлите"/”Коритен град” се намира на 0.57 км. северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен "Ритлите" и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образования. Достъпът до този "град" е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмният наклон между "Ритлите". В най- северната и най- висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80м. Стената се проследява на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV в. Източната и западната стена на крепостта са самите Ритли. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината - между 200 и 400 метра. От южната стена личат само основи.Между самите "Ритли" могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни.Североизточно от крепостта „Ритлите” се намира античния и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 40 дка.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Литература

  • „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

  1. Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
  2. Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
  3. „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

[редактиране] Външни препратки

[[1]]

Средновековна църква в Лютиброд

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици