Лялево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лялево
— бивше село —
България
Red pog.png
Лялево
Област Благоевград
Red pog.png
Лялево
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Община Хаджидимово
Закриване 1960 г.

Лялево или Ляльово е бивше село в България, заличено от регистрите през 1960 година.[1] Селото е известно с това, че е било единственото гръцко мюсюлманско село на територията на България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лялево е било разположено в Югоизточен Пирин на 14 километра южно от град Гоце Делчев в източното подножие на Лалевския връх или Света Елена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато като Лялева в османски регистри от 1623-1625 и 1635-1637 година с по 2 християнски домакинства.[2]

След 1821 година населението на Лялево се състои основно от гърци-мюсюлмани (валахади). Според предания, записани от Васил Кънчов те са преселници от Мадемските села в Халкидика през първата четвъртина на 19 век и приели исляма за да се предпазят от кланетата на гръцкото население след неуспешното Халкидическо въстание от 1821 година.[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Лялуху са „гръцки помаци“.[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лялово (Lialovo) е посочено като село с 90 домакинства и 220 жители мюсюлмани.[5]

Според Стефан Веркович в 1889 година в Лялюво има 90 домакинства с 300 жители гърци-мохамедани.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Ляльово, село на Ю от Неврокоп 3 часа, до самия път от Сяр за Неврокоп. Голо и каменисто място; ражда се добро грозде; винарството е главният поминък на селянете. Няколко нивя има по Либяхово и Копривлен. Къщи 80; всичките са мусулмане по вяра, говорят гръцки иса преселени преди стотина години от зъхненското село Лъквица до Скрижово. От Лъквица сега се откриват остатки.[7]

След Междусъюзническата война, когато Лялево влиза в границите на България населението му се изселва в Гърция. Част от него се връща през 1916 година, но в 1928 година се изселва отново - този път - в Турция. В 1926 - 1928 в Лялево са заселени българи бежанци от Егейска Македония. Впоследствие селото прекратява съществуването си поради изселване на жителите му - предимно към село Копривлен.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, с. 174.
  2. а б Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.
  3. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 230.
  4. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 124.
  5. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.
  6. Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 238-239.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.