Ляшница
| Ляшница | |
| — бивше село — | |
  Ляшница  Ляшница | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Петрич |
Ляшница е бивше село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ляшница се е намирало в Петричкото поле в северното подножието на Беласица, югозападно от град Петрич. Днес представлява местност в землището на града, разположена от дясната страна на наносния конус на Ляшничката река.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ляшница има богата древна история. На площ около 200 декара личат очертанията на няколко разрушени постройки. По терена се намира голямо количество обикновена и художествена керамика от XIII–XIV и XV–XVIII век. Тук е намерен и част от надпис на български език, изписан върху фрагмент от тухла. От района на селището произхожда колективна находка от 351 медни византийски монети.[1]
Селището се споменава в османски данъчен регистър от 1570 под името Лешница и се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 70 християнски и 4 мюсюлмански домакинства. То влиза в зиамета на Ахмед Челеби ефенди – бивш дефтердар на имотите на Диарбекир и мютеферик в султанския двор и плаща данъци в размер на 15 615 акчета. Тук има манастир „Свети Никола“, който плаща 100 акчета данък за пшеница, смесено жито и шира.[2]
В края на XIX век Ляшница е село в Петричка кааза на Османската империя.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ляшница, село, една част от което е чифлик на същия Хусни бей. Сградено е в полето до подножието на Беласица; намира се на ЮЗ от Петрич 3/4 от часа. Земледелци, въгляри; обработват и малко коприна. Къщи 60, българе, разпръснати на значително разстояние една от друга.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 100 турци.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Лешница – пояснителна страница
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век, София, 2002, стр. 120.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.606 – 608.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.
