МС-1 (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
MS-1.jpg
Танк Т-18 Обр. 1927 г. (МС-1)
Тактико-технически данни
тип {{{тип}}}
опитен образец 1927 г.
на въоръжение от 1927 г.
на въоръжение в СССР 
дължина 4,4 м
ширина 1,76 м
височина 2,12 м
тегло 5,3 т
окачване  ?
макс. скорост 14,7 км/ч (по шосе)
? км/ч (прес. терен)
запас от ход 120 км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров 0,8 м
вертикално препятствие 0,55 м
основно въоръжение 37-мм "Hotchkiss" (104 сн.)
допълнително въоръжение 2×6,5-мм "Фьодоров" (2016 патр.)
броня 16 мм
силова установка 4-цилиндров, безнинов "Фиат"; 3-степенна скоростна кутия
35 к.с. к.с. (26 kW)
екипаж 2 души

Лекият танк МС-1 (на руски: Малый сопровождения-1) е първият серийно произвеждан лек танк съветско производство. Съгласно системата за класификация в СССР през 1920-те години танковете се делят на малки, средни и маневрени. По-късно на машината е дадено обозначение лек танк Т-18.

История[редактиране | edit source]

През май 1926 г. в Червената армия е приета три годишна програма за развитие на съветското танкостроене. В основата на новата програма лягат тактическите разчети за пробив на отбраната на предполагаемия противник на участък с широчина 10 км, отбраняван от 2 дивизии. През септември същата година е проведено правителствено съвещание, на което за прототип на масов среден съветски танк е избран френския танк "Рено". Танкът е изучен внимателно от съветските специалисти.

През март 1927 г. е в завод "Болшевик" е произведен първият прототип на танка и веднага е изпратен на заводски изпитания. Машината получава индекс Т-16 и се отличава от френския "Рено" с по-малките си габарити и тегло при по-мощен двигател. В хода на изпитанията са установени редица недостатъци и поради това е направена препоръка за усъвършенстване на част от възлите и агрегатите на танка.

В средата на май същата година след значителна модернизация е произведен нов танк. Именно поради това на машината е присвоен нов индекс - МС-1 обр. 1927 г. (Т-18). Новата машина е изпратена за полеви изпитания в околностите на Москва. Поради това, че оръдието проектирано за танка не е готово машината е "въоръжена" с макет. Изпитанията са проведени в средата на юни 1927 г. и след успешното им приключване е препоръчан от комисията за приемане на въоръжение в Червената армия.

Първите серийни танкове са произведени в периода 1928 - 1929 г. и МС-1 (Т-18) взема участие в парада по случай 7 ноември 1929 г. Първоначално се произвежда в завод "Болшевик", а от април 1929 г. производството е усвоено и от Мотовилихинския машиностроителен завод. През 1928 г. са произведени 30 машини, през 1929 г. - 96, а през 1930 г. - 300 машини.

В средата на 1929 г. е взето решение за модернизация на машината. Новата машина получава индекс Т-18 обр. 1930 г. и е с увеличена мощност на двигателя (40 к.с.), монтирана е 4-скоростна предавателна кутия и е с подобрена трансмисията. Предвидено е въоръжението да бъде ново 37 мм оръдие, но въпреки, че заради него е променен купола (предвидена е възможност за монтаж на радиостанция) новото оръдие не е монтирано на танка.

През 1933 г. е направен още един опит за модернизация на Т-18. За целта на танка е монтирано окачване от Т-26. При изпитанията новата машина, с индекс Т-18 обр. 1933 г., не оправдава очакванията и работата по него е спряна.

Т-18 е произвеждан (Т-18 обр. 1930 г.) до края на 1931 г. Производството му е спряно след пускането в серийно производство на новия лек танк Т-26. Общо са произведени 950 леки танка МС-1 (Т-18) от всички модификации.

През 1937 г. съветското държавно ръководство взема решение за модернизация на всички остарели модели танкове и бронеавтомобили, намиращи се на въоръжение във войските. Съгласно това решение е направен опит за последна модернизация на леките танкове МС-1 (Т-18). Обърнато е голямо внимание на силовата установка на танка, като е монтиран нов двигател - ГАЗ-М1, скоростна кутия и радиатор от Т-38, облекчено е теглото на купола и е монтирана наблюдателна вишка на тавана на купола. Модернизираната машина получава индекса Т-18М. При последвалите изпитания танка показва множество дефекти и е взето решение за спиране на работата по модернизирането му.

Устройство[редактиране | edit source]

Т-18 е изпълнен по класическата компоновачна схема с разположено в кърмата моторно отделение и водещо колело в предната част.

Корпусът на танка е от типа "кована конструкция", съставен от нитовани помежду си бронелистове с различна дебелина (8-16 мм). Разделен е на три отделения: моторно, бойно и отделение за управление.

Отделението за управление е разположено в предната част на корпуса. Достъпът до него се осъществява през люк, монтиран в креплението на купола. В капака на купола е монтиран монокулярен прибор за наблюдение, използван от механик-водача. Вляво от него е оставен процеп за наблюдения. Такива процепи са изрязани и в предните скулови скосявания на корпуса. И трите процепа могат да се закриват отвътре със специални метални капаци. В двата борда на предната част на корпуса са монтирани механизми за натягане на веригата. Резервоарите за гориво са монтирани в надгъсеничните ниши (специални призматични джобове). Гърловините им се затварят с бронирани пробки.

Приборите за управление на танка са разположени на специален щит, вдясно от механик-водача. На него са монтирани централен ключ на електрическата система, манометър за налягането и термометър за температурата на маслото в смазочната система, стартерен бутон и осветителна лампичка. Вдясно от щита, на пода е разположена акумулаторната батерия.

Моторното отделение се намира в кърмата на корпуса. Отделено е от бойното отделение с фигурен метален лист, който може да се сваля за техническо обслужване на двигателя. На него са монтирани крановете за превключване на горивните резервоари и специален кран за превключване горивоподаващата система в положение на самотек или под налягане. Достъпът до двигателя се осъществява през две специално вградени врати. На горният бронелист на моторното отделение е снабден с брониран капак с изрязани в него процепи. Предназначението му е да осигурява достъп на въздух за охлаждане на двигателя, като същевременно го защитава от противниковия огън. На първоначално произвежданите машини на дъното на корпуса, под картера на двигателя, е монтиран люк за обслужване, но в по-късните модели е отстранен.

Бойното отделение е разположено в центъра на корпуса. В дъното му е монтиран авариен люк, използван за изхвърляне на картечните и снарядни гилзи. Танкът няма система за вътрешна или външна връзка.

Отзад на кърмата е монтиран удължител (опашка), облекчаваща преодоляването на широки ровове и окопи. В модификацията Т-18 "Носорог" такъв удължител е монтиран и в предната част на корпуса. Сравнително бързо тя е спряна от производство, защото значително намалява видимостта на механик-водача.

Купола на танка Т-18 е от типа "кована конструкция", съставен от нитовани помежду си бронелистове. Първоначално формата и почти наподобява правилен шестоъгълник с наклонени стени. Монтирана е на крепление посредством шарнирна опора. Въртенето и се осъществява от мястото на командира. Застопоряването става посредством три прости спирачни механизма разположени равномерно на куполния пръстен (два отпред и един отзад). На горният куполен бронелист е монтирана малка кула за наблюдение покрита с подвижен капак, използван и за люк. В нея са монтирани вентилационни отверстия.

В хода на модернизацията на Т-18 формата на купола е изменена. В задната част е монтирана кърмова ниша за радиостанция, закрита с капак. Реално в Т-18 не са монтирани радиостанции и нишата е използвана за съхранение на допълнителен боекомплект. Новият купол е с по-малко тегло (140 кг.).

Въоръжение[редактиране | edit source]

Въоръжението е разположено в предната част на купола. То се състои от 37 мм оръдие "Hotchkiss" (боекомплект 104 снаряда) монтирано в специален изрез в лявата част, а сдвоената картечница е монтирана в полукръгла установка - в дясната част. При необходимост картечната установка може да бъде монтирана в специална кърмова амбразура, разположена в лявата задна част на купола.

Противооткатните системи на оръдието се състоят от хидравлически спирачен компресор и накатни пружини, монтирани в единна конструкция. На първите произведени машини са монтирани вносни 37 мм оръдие "Hotchkiss", някои от които са били с обратни нарези. От началото на 1928 г. танка е въоръжен със съветският вариант на оръдието "Hotchkiss" - ПС-1 (констуктор Сячинтов) монтирано в собствена оръдейна маска.

В новото оръдие са внесени съществени изменения по ударния и спусковия механизъм, монтиран е модератор, уравновесител за облекчаване на вертикалното движение на оръдието и др. Оръдието използва унитарни снаряди. Боекомплекта е разположен в брезентови чанти монтирани на различни места в купола.

Прицелните уреди на танка в първите серийно произведени машини са крайно прости. Използван е само диоптрически прицел. От 1930 г. танковете са въоръжени с нов оптически прицел с 2-кратно увеличение, съветско производство.

Допълнителното въоръжение на Т-18 първоначално се състои от 6,5 мм двустволна картечница "Фьодоров-Иванов", разположена в полукръгла установка. Поради това, че бойното използване на картечната установка е било с малка продължителност, през 1930 г. тя е заменена с 7,62 мм танкова картечница ДТ (конструктор Дегтярьов).

Силова установка[редактиране | edit source]

Силовата установка на Т-18 се състои от 4-цилиндров, бензинов, карбураторен танков двигател с въздушно охлаждане на фирмата "Фиат" (мощност 35 к.с.). Разположен е напречно в моторното отделение. По-късно започва монтирането на подобен двигател съветско производство. Двигателят е обединен в обща група със скоростната кутия и главния фрикцион - за онова време тази схема е абсолютна новост. Скоростната кутия е тристепенна обединена в едно с прост диференциал. На танковете от третата серия (обр. 1930) е монтиран по-мощен двигател (40 к.с.) и 4-степенна скоростна кутия. Електрооборудването на машината първоначално е на немската компания "Бош", а по-късно на "Сцинтила".

Ходова част[редактиране | edit source]

Ходовата част на машината се състои от шест тялежки с амортизатори, двойка допълнителни опорни колела и двойка главни колела. Водещото колело изпълнено на алуминиева основа и вбит на нея зъбен венец. Основата е монтирана към вала посредством два сачмени лагера. Направляващото колело (ленивец) се състои от алуминиев диск с промеждутъчен пръстен и две гумени ленти. Закрепен е на ос чрез два сачмени лагера. Оста на направляващото колело е монтирана върху механизъм за натягане на веригите. Горният път на веригата се състои от четири ролки с гумени ленти. Първите три ролки се поддържат от пластинчат ресьор, а четвъртото е неподвижно.

Веригите на танка се състоят от 51 ляти трака скрепени помежду си чрез тръбна връзка и втулки. От 1930 г. танковете са снабдени с нов тип вериги - "орлови нокти" с по-голяма ефективност при движение.

За управлението на машината се използват лентови спирачки. Спирачните барабани са разположени на вала на диференциала, пред бордовата предавка.

Бойно използване[редактиране | edit source]

От моделът Т-18 (МС-1) са произведени общо 959 машини, които постъпват на въоръжение в новосъздадените танкови батальони, полкове, бригади, механизирани полкове и бригади.

За първи път Т-18 (МС-1) взема участие в бойни действия в хода на локалния конфликт по Китайско-източната железопътна линия през есента на 1929 г. В конфликта участва отделна танкова рота въоръжена с 10 машини Т-18. Въпреки допуснатите тактически и логистични грешки и слабата подготовка на екипажите като цяло участието на танковата рота е оценено като удовлетворително.

В началото на 1938 г. от произведените 959 машини в периода 1934 -1937 г. 160 са вкопани като ДОТ в укрепените линии на Ленинградския военен окръг. Състоянието на машините във войските е било крайно лошо, голяма част от тях са с различни неизправности или разоръжени. През март същата година е взето решение още 700 машини да бъдат предадени на пограничните военни окръзи за вкопаване като ДОТ-ове, като шасито и силовата установка са сдавани за скрап.

Една малка част от танковете Т-18 участват във Втората световна война. В началото ѝ те са на въоръжение в 87-ма стрелкова дивизия, 9-ти механизиран корпус, а в периода 1941 - 1942 г. в 150-та танкова бригада са на въоръжение последните 9 танка Т-18.

Модификации[редактиране | edit source]

  • МС-1 (Т-16) - Първи прототип на танка произведен през март 1927. Не издържа заводските изпитания.
  • МС-1 обр. 1927 г. (Т-18) - Основен модел на танка.
  • МС-2 - Модификация на основния модел, въоръжен с 2 7,62 мм картечници ДТ.
  • МС-3 (Т-18 обр. 1930 г.) - Модификация на основния модел, въоръжен с две 7,62 мм картечници ДТ, форсиран двигател (40 к.с.), усъвършенствана ходова част и променена купола (възможност за монтаж на радиостанция).
  • Т-18 обр. 1933 г. - Прототип на Т-18 с окачване от Т-26. Не издържа полевите изпитания.
  • Т-18М обр. 1937 г. - Прототип на Т-18 с нови двигател - ГАЗ-М1, скоростна кутия и радиатор от Т-38. Не издържа полевите изпитания.
  • Т-18 "Носорог" - Модификация на базовия модел от 1929 г. с монтиран в предната част удължител за увеличаване възможността на машината при преодоляване на ров.
  • Т-18 (ХТ-18) - Химически прототип на Т-18. Въоръжен с резервоар с БОВ (60,5 л.). Възможност да зарази или да задими участък от местността с дължина до 1,7 км. Произведена е 1 машина. Опитите са прекратени през 1934 г.
  • ОТ-18 (ОТ-1) - Огнеметен прототип на Т-18. Произведена е 1 машина.
  • ТТ-18 - Телеуправляем прототип на Т-18. Монтирана е система за дистанционно управление "Мост1". В периода 1931 - 1933 г. са произведени 6 или 7 машини. Танкът не издържа полевите изпитания и не е одобрен за производство.
  • Т-20 - Подобрен прототип на Т-18 с по-мощен двигател и подобрено въоръжение. Произведена е 1 машина.
  • 76,2 мм САУ - Прототип на САУ за поддръжка на пехотата на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведен нито един прототип.
  • 45 мм САУ - Прототип на САУ за борба с танковете на противника на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведен нито един прототип.
  • Снабдителен танк - Прототип на Т-18 предназначен за подвоз на боеприпаси за САУ. Върху корпуса се разполагат 2 бронирани контейнера за 10 сандъка (50 бр. 76,2 мм артилерийски снаряда) или 16 сандъка (192 бр. 45 мм артилерийски изстрела за ПТП). Проектът е одобрен, но не е произведен нито един прототип.
  • 122 мм гаубица - Прототип на 122 мм гаубица на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведен нито един прототип.
  • 152 мм гаубица - Прототип на 152 мм гаубица на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведен нито един прототип.
  • Щурмови сапьорен танк - Прототип на танк-мостопоставач на базата на Т-18 въоръжен с 4-метров дървен мост, свредел и механически трион. Разработката е доведена до създаването на ескизен проект.
Тактико-технически данни на някои от моделите Т-18
Тактико-технически данни
Танк Тегло (т.) Екипаж Габарити (м.) Въоръжение Скорост (км/ч) Препятсвие Запас на ход Двигател
Т-18
(Обр. 1927 г.)
5,3 2 4,4x1,76x2,1 оръдие: 37-мм "Хочкис"
(37-мм ПС-1)
картечница: 6,5-мм
шосе: 14,7
грунт: ?
наклон: 45°
крен: 30°
окоп: 1,7 м.
стена: 0,5 м.
ров: 0,8 м.
120 "Микулин" ; 35 к.с.
4-цилн., бензин
T-18
(Обр. 1930 г.)
5,68 2 4,35x1,76x2,12 оръдие: 37-мм "Хочкис"
(37-мм ПС-1)
картечница:7,62-мм ДТ
шосе: 17,5
грунт: ?
наклон: 45°
крен: 30°
окоп: 1,7 м.
стена: 0,55 м.
ров: 0,8 м.
120 "Микулин" ; 40 к.с.
4-цилн., бензин
T-18М 5,8 2 3,52x1,75x 2,08 оръдие: 37-мм "Хочкис"
(37-мм ПС-1)
картечница: 7,62-мм ДТ
шосе: 24,3
грунт: ?
наклон: 40°
крен: 30°
окоп: 1,7 м.
стена: 0,55 м.
ров: 1 м.
120 ГАЗ М-1 ; 50 к.с.
4-цилн., бензин