Маврово (Община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Маврово
Потопената „Свети Никола Летни“
Потопената „Свети Никола Летни“
Macedonia relief location map.jpg
41.6758° с. ш. 20.7344° и. д.
Маврово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мавровско поле
Надм. височина 1 427 m
Население (2002) 166 души
Маврово в Общомедия

Ма̀врово (на македонска литературна норма: Маврово) е село в Република Македония в Община Маврово и Ростуша, разположено в Мавровската котловина на южния бряг на Мавровското езеро. Маврово е популярен туристически ски център.

История[редактиране | редактиране на кода]

Маврово и потопената „Свети Никола Летни“

В 19 век Маврово е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 1 222 българи християни, 12 арнаути мохамедани и 25 власи.[1] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[2]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.[6]

Новата църква „Свети Никола“
„Свети Никола Летни“
Мавровското езеро и Маврово
Националност Всичко
македонци 163
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

„Свети Никола Летни“[редактиране | редактиране на кода]

Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Маврово

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 92.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Маврово доби црква слична на потопената. // Премин Портал. Посетен на 27 март 2014 г.
  8. Илюстрация Илинден, бр. 123, стр. 16
  9. Српски биографски речник, том 4, с. 24.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.