Маврово (Община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Координати: 41.6758° с.ш. 20.7344° и.д.

Маврово
Mavrovo-Church.jpg
Потопената „Свети Никола Летни“
Маврово (Република Македония)
Red pog.png
Маврово
Маврово на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Положки
Община: Маврово и Ростуша
Географска област: Мавровско поле
Население: 166 (2002)
Надморска височина: 1 427 m
Геогр. положение: 41° 40' 32" сев. ш.
20° 44' 3" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Ма̀врово (на македонска литературна норма: Маврово, на албански: Mavrova, Маврова) е село в Република Македония в Община Маврово и Ростуша, разположено в Мавровската котловина на южния бряг на Мавровското езеро.

Съдържание

История [редактиране]

Маврово и потопената „Свети Никола Летни“

В 19 век Маврово е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 1 222 българи християни, 12 арнаути мохамедани и 25 власи.[1] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[2]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.[5]

Маврово днес [редактиране]

Днес Маврово е популярен туристически ски център.

Демография [редактиране]

Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.[6]

Новата църква „Свети Никола“
„Свети Никола Летни“
Мавровското езеро и Маврово
Националност Всичко
македонци 103
албанци 60
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

„Свети Никола Летни“ [редактиране]

Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.[7]

Личности [редактиране]

Родени в Маврово

Външни препратки [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 92.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Дневник. „Маврово доби црква слична на потопената“
  8. Илюстрация Илинден, бр. 123, стр. 16
  9. Српски биографски речник, том 4, с. 24.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Реч | Стрезимир | Търница | Щировица

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.