Маврово (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияМаврово
Μαυροχώρι
Далечен изглед от Костур към селото.
Далечен изглед от Костур към селото.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Маврово
Маврово на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Маврово
Маврово на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°31′00.12″ с. ш. 21°19′00.12″ и. д. / 40.5167° с. ш. 21.3167° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Население 1 409 (2001)
Надм. височина 618 m
Пощ. код 520 56
Тел. код 24670-74

Ма̀врово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон,[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 1 409 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река, която в миналото е заблатявала целия район.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 15 век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:

Общият приход за империята от селото е 6 980 акчета.[3]

В 19 век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на 19 век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добая, че:

... околните жители, разбират само своя език, българският...[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:

На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[7]

Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:

Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[9] В началото на 20 век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 2 души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[14] През 20-те години на 20 век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[15] или според други данни 72 семейства с 320 души.[16]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[17]

В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[18]

Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война. След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[19] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[20]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 854 души
  • 1920 - 1062 души
  • 1928 - 1065 души
  • 1940 - 1272 души
  • 1951 - 1177 души
  • 1961 - 1244 души
  • 1971 - 1104 души
  • 1981 - 1372 души
  • 1991 - 1387 души

Личности[редактиране | edit source]

Хрисос Бивулас
Родени в Маврово
  • Гърция Константинос Папаставрос, гръцки андартски капитан
  • Гърция Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети[21]
  • Гърция Леонидас Мавровитис (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур
  • България Спиро Ставрев (1895 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина[22]
  • Гърция Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[21]
  • Гърция Филипос Пецалинкос (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент
  • Гърция Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разхоложение на Германос Каравангелис от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на Георгиос Катехакис (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година[21]

Литература[редактиране | edit source]

  • Παπασταύρου, Χρυσοστόμου. Το Μαύροβο και η ιστορία του, 2002

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαύροβον - Μαυροχώρι
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
  4. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 149.
  8. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 250.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  12. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633, 861.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  18. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαυροχώριον - Κέλετρον
  20. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κέλετρον - Μαυροχώριον
  21. а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.