Магарево
| Магарево | |
|---|---|
 Изглед към Магарево между двете световни войни
|
|
  Магарево
Магарево на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 87 (2002) |
| Надморска височина: | 1115 м |
| Геогр. положение: | 41° 2' 33" сев. ш. 21° 14' 12" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Магарево (на македонска литературна норма: Магарево, на арумънски: Magaruva, на гръцки: Μεγάροβο, Мегарово, на румънски: Magarova) е високопланинско село в община Битоля на Република Македония. Разположено е в планината Пелистер в областта Пелагония, западно от Битоля.
Съдържание |
[редактиране] История
В селото се заселват епирски власи след разорението през 1769 година на Москополе, Грамос, Линотопи и Николица.[1] През 19 век Магарево е голямо и богато влашко село в Битолска кааза на Османската империя. От 1845 година в селото има гръцко училище, а от 1860 и девическо училище. В гръцкото училище от 1849 до 1856 г. последователно преподават братята Димитър и Константин Миладинови. В 1873 година в селото е основан силогосът „Елпис“, който от 1890 година започва да изнася театрални представления. Гръцките училища са издържани от търговеца Стерьо Стилидис. От Мегарово е и композиторът Димитрис Стерьос Лалас, ученик на Вагнер. Други известни жители на селото са Михаил Сапкас (1867 - 1956), член на Неа Филики Етерия и дългогодишен кмет на Лариса и Алкивиадис Малтос (1871-1945), завършил Битолската гимназия и по-късно работил като лекар в Солун.
А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мегаровон (Mégarovon) живеят 5000 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3 000 власи и 500 албанци.[3] През 1880 година Д. Абеляну открива в Магарево арумънско училище [4].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Магарево има 2 400 жители, всички власи християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Магарево има 2 160 власи и функционират две гръцки и едно румънско училище.[6]
Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[7]
[редактиране] Магарево днес
Според преброяването от 2002 година селото има 87 жители самоопределили се както следва:[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 62 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 24 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
[редактиране] Личности
- Родени в Магарево
Алкивиадис Малтос (1871 - 1945), гръцки лекар, общественик, основател на Ираклис в Солун- Анастасиос Вафиадис (? - 1866), гръцки революционер
- Димитриос Стерьос Лалас (1848 - 1911), гръцки композитор
- Йоанис Никитас, гръцки андартски деец
-
Йон Личя (1883 - 1952), арумънски и румънски фолклорист - Михаил Николеску (1835 - 1865), арумънски поет
- Михаил Сапкас (1867 - 1956), член на Неа Филики Етерия, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, дългогодишен кмет на Лариса
- Петру Вулкан (1866 - 1922), румънски писател, публицист, драматург
-
Стерьо Наку (? - 1903) войвода на ВМОРО - Янаки Магарещанец (? - 1903) войвода на ВМОРО
[редактиране] Галерия исторически снимки
-
Панорама към Магарево в началото на 20 век.
-
Манастирът „Свети Георги“ в Магарево.
-
Църквата „Свети Димитър“ в Магарево (1835).
[редактиране] Литература
- Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954.
- Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.
- Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
- Κίζας, Γεώργιος, "Μεγάροβο", Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1910.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Μεγάροβο
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
- ↑ Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. "Lumina", от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 122
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том ІІ, София, 1943, стр. 212.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|||||||
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
