Магистрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Магистратът (на латински: Magistratus — в буквален превод «Началство») е член на съсловния орган на градското управление в Древен Рим наречен Магистратура. Това са изборни длъжностни лица.

В класическото си разбиране магистратурата включва съсловието на магистратите в Древен Рим. Магистратурата е основен институт на римската държавност, определил възникването, утвърждаването и просъществуването на римската цивилизация през античността, а и в наши дни. Римските магистрати и магистратура са стожер на властта, както и гарант обезпечаващ нормалното функциониране на правовия ред, вътрешната и външна сигурност на Рим (включително и най-вече посредством магистратските длъжности и магистратура в римската армия).

Класическо и съвременно понятие[редактиране | edit source]

В Древния Рим с магистрат се обозначава:

  1. държавната длъжност;
  2. лицата които я заемат.

Съвременното понятие за магистратура се различава от класическото. С въвеждане принципа на конституционализма в съвременните правни системи чрез правната доктрина за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, с термините магистрат и магистратура се обозначават съответно лицата облечени в съдебна власт, които осъществяват правосъдието, както и съвкупността от правораздавателни органи, ведно със системата за правораздаване.

Народната власт[редактиране | edit source]

В Древен Рим, поне през републиканския му период, се е приемало, че изборът и властта на магистратите, както и самото съществуване на института на магистратурата, са неотменими като блюстители, съблюдаващи властта на народа.

Според римското право магистратът е лице заемащо изборна държавна длъжност и като такъв магистратът и магистратурата заместват в масовото съзнание фикцията за държава и държавност. Властта на магистратите според римското право е неограничена. По време на мандата си магистратите са можели да бъдат подвеждани под съдебна отговорност само в изключителни случаи.

Суверенитет[редактиране | edit source]

Магистратът олицетворява, осъществява и упражнява чрез властническите си правомощия народния суверенитет, т.к. се приема като фикция, че той му делегиран с избора му от народа.

За плебса магистрата е висш съдник, но за разлика от министъра (лат. minister), той не е слуга на народа и е независим при изпълнение на служебните си задължения, т.е. при прилагането на закона. Ненадлежното изпълнение на магистратските задължения в Древен Рим не е скрепено с някакви санкции и отговорности с изключение на моралното порицание.

Гаранции срещу злоупотреба с власт[редактиране | edit source]

Гаранциите срещу злоупотреба с власт и права от страна на магистатите в Древен Рим били:

а) отчет пред народа за всички нарушения на закона и опущения, от които за държавата може да настъпят вреди (след края на мандата);

б) право на намеса на един магистрат в действието/ята на друг магистрат (intercessio paris potestatis);

в) стабилитет и авторитет на обществените обичаи;

Магистратите се избират от народа в Древния Рим. Кандидатите за магистрати е следвало:

а) да се ползват с пълен обем от права, т.е. с всички граждански права без изключение /да не са ограничени в правата си римски граждани/;

б) да се достигнали определена изискуема се за осъществяване на избора им възраст;

в) да се явят на комиции в лично качество.

Магистратски длъжности и изпълнение на службата[редактиране | edit source]

Магистратските длъжности се попълват в определен порядък (обичайно: квестор; народен трибун (факултативно); курулен едил; претор; консул; цензор). За да може някои да бъде избран повторно за магистрат, е следвало да не е заемал обществени длъжности определен брой години преди това.

Изпълнението на магистратската служба в Древен Рим (officium) е било въпрос на чест. Магистратите са избирани благодарение на безспорната си публична репутация и престиж, като за осъществяване на правомощията си не са получавали възнаграждение, т.е. те са служели на каузата на Рим безвъзмездно. Магистратската длъжност е почетна длъжност и изпълнението на службата освен въпрос на чест е и осъзната обществена необходимост, т.е. потребност (лат. honor). Отказът от изпълнение на магистратски задължения е бил възможен единствено по причини от юридическо естество.

Видове магистрати[редактиране | edit source]

По отношение на правомощията си магистратите се делят на висши и нисши (magistratus majores и magistratus minores). Първите, т.е. консулите, преторите, цензурите, диктатора и длъжността на magister equitum се избират като центуриатни, а вторите - едилите, квесторите, народните трибуни, нисшите съдебни и полицейски длъжности - от трибутните комиции.

По естество на осъществяваната власт и правомощия магистратите се делят на обикновени или ординарни (лат. ordinarii) и чрезвичайни или извънредни (лат. extraordinarii). Чрезвичайни магистрати се избират в изключителни и особено важни случаи, като към тези магистрати се отнасят длъжностите диктатор, magister equitum, interrex, градски префект (в републиканския период), децемвир по законодателството, триумвир.

Курулните магистрати (лат. curules) са онези които имат право на курулски стол - консули, претори, курулни едили, диктатор, magister equitum. Плебейски магистрати са наричани народните трибуни и плебейските едили, а висшите магистрати се назовавали патрициански, въпреки че, в определено време достъп до тях имат и плебеите.

Правомощия[редактиране | edit source]

В правомощията на висшите магистрати, в т.ч. трибуни, квестори, едили, са:

  1. свикване на Народното събрание;
  2. издаване на едикти (укази) и декрети (постановления) по въпроси от тяхната компетентност;
  3. внасяне на предложения в Сената;
  4. налагане на глоби;
  5. организация на ауспиции на авгурите.

Висшите магистрати също така имат военна и юрисдикционна власт - право да свикват Сената и комициите, както и да налагат властта си над по-нисшите магистрати.

Символ на властта на магистратите[редактиране | edit source]

Символът на властта на магистратите в Древен Рим са фасциите, т.е. в преносен смисъл и жаргонно изразът "да изядеш дървото" значи "да получиш правосъдие".

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Магистрат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.