Магистратура (Древен Рим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Магистратура.

Знакът на Върховната власт в Древен Рим - фасциите на магистратурата
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Магистратура (на латински: magistratus - сановник, началник) е сборно наименование на държавните длъжности и магистратите, които заемат тези длъжности в Древен Рим. Тъй като не е имало постоянен чиновнически апарат, цялата изпълнителна власт е принадлежала на магистратите.

Възникване и учредяване[редактиране | edit source]

Възникването на градското съсловие на магистратурата се отнася към периода на установяване на републиката (края на VI век пр.н.е.). Магистратурата се изпълнява безвъзмездно и краткосрочно (обикновено за срок от 1 година - от 1 март до 1 март на следващата) и е колегиален орган, т.е. извършва се обичайно от повече от един човек (с изключение на диктаторската длъжност). Така се избират по 2-ма консули, 2-ма претори, 4-и едила, 10 народни трибуна, 4-ма квестори. Изборите за новите магистрати ставали 3-4 месеца преди да влязат в длъжност. Тъй като дейността на магистрата се смятала за чест, а не за работа, била безвъзмездна. Но поради факта, че заемането ѝ отнема много пари на изпълняващия я, заради издръжката на охрана, писари, нисши чиновници, за магистрат можел да бъде избран само богат човек.

Първото учредяване на института на висшата, т.е. върховната магистратура се отнася към 509 г. пр.н.е., когато след премахване на царската власт начело на Римската република застава претор (предводител; вървящ напред), подпомаган от квестор. След това са създадени длъжностите на народните трибуни и плебейските едили, техните помощници. Тъй като съществуването на едноличен управляващ изпълнителната власт, създавало възможност за злоупотреби, вместо един претор, започнали да се избират по двама консули (от consulo - съвещавам се).

Първоначално цялата магистратура, с изключение на народните трибуни се заема от патриции, но в началото на III век пр.н.е. всички магистратски длъжности стават достъпни и за плебеите.

Правомощия[редактиране | edit source]

Всички магистрати, като правило, са имали право да издават укази в рамките на своите задължения и компетентност, както и да налагат глоби.

Знаци на върховната власт[редактиране | edit source]

Висшите магистрати, с изключение на цензора, осъществяват върховната власт - империума (лат. imperium). Външните отличителни знаци на империума е свитата ликтори с фасциите.

История[редактиране | edit source]

Със закона Вилия от 180 г. пр.н.е. са установени правила за последователност при преминаване към магистратурата.

По време на империята изборните длъжности губят политическата си значимост, но магистратурата оцелява като предпоставка за заемането на нови и влиятелни постове.

Магистратури[редактиране | edit source]

Видове магистратури:

  • Ординарни (изборни)
    • Висши (върховни)
    • Нисши
      • квестори - отговаряли за хазната, финансовите документи, придружавали консулите във военните походи и се разпорежали с плячката и продажбата на пленниците
      • едили - отговаряли за реда в града, за благоустройството, храната, обществените игри
    • народни трибуни (не всички изследователи признават длъжността за магистратска) - имали право да внасят за обсъждане законопроекти, както и право на вето срещу решенията на магистрати

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Магистратура (Древний Рим)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.