Магнитуд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Магнитуд (M) е величина, характеризираща отделената под формата на сеизмични вълни енергия при земетресение.

Определяне[редактиране | edit source]

Магнитудът се определя посредством изчисление, въз основа на измерената със сеизмометър хоризонтална амплитуда на колебание на земната кора и отдалечеността на сеизмометъра от епицентъра на земетресението. През 1935 г. Рихтер въвежда десетобална скала за измерване магнитуда на земетресенията в Калифорния - Скала на Рихтер. Впоследствие начинът на изчисление е прецизиран, с което пресметнатият магнитуд е точна мярка за енергията. Скалата е логаритмична и има абсолютен характер. Магнитудът е пропорционален на десетичния логаритъм от енергията Е на сеизмичната вълна ( M = 4,8 + 1,5 logE ). Най-слабите земетресения са с отрицателен магнитуд (М < 0), най-силните са с М 9 и повече.

  •  M = \ log_{10}A - \log_{10} A_\mathrm{0}(\delta) = \log_{10} \frac {A}{A_\mathrm{0}(\delta)}