Магнус III
|
||||||||||
Магнус III Босоногия (на скандинавските езици Magnús berfœtt) е крал на Норвегия в периода 1093 — 1103. Син е на Олаф III Тихия и наложницата Тора. Управление на Магнуса III е ознаменувано с опит за възраждане на агресивната експанзия на викингите и води към създаване на норвежка империя в Ирландско море и северната част на Британските острови. След смъртта на Магнус в Ълстър, създадената от него империя се разваля. Съществуват няколко версии за прозвището на Магнус III. Според най-разпространената и правдоподобна: то идва от привързаността му към носенето на галски одежди, първообраза на килта.
Крал на Норвегия [редактиране]
През 1093, след смъртта на баща си Олаф III Тихия, Магнус е провъзгласен за крал на Норвегия. По същото време жителите на Оплан, провъзгласяват за крал Хакон Магнусон — сина на Магнус II, родния брат на Магнус III.
Поради това Хакон се отправя към столицата на Норвегия, Тронхейм, за да поиска разделяне на Норвегия между себе си и Магнус III, както по-рано правят и техните бащи. Това искане е признато за справедливо. Ставайки конунг Хакон отменил редица данъци. Неговото поведение предизвикало недоволство у съуправителя Магнус III и между двамата се породил конфликт.
В края на 1093 г. Хакон и Магнус започват да се готвят за война помежду си и да събират войска. Когато през зимата на 1094 Хакон Магнусон неочаквано починал, неговите поддръжници не сложили оръжие. Оглавявани от Торир от Стейг, възпитателя на Хакон, метежниците разпили опълчението в Северна Норвегия и разграбили крайбрежието. Магнус III бързо потушил бунта. Ярл Торир и много от заговорниците били убити, а останалите били сурово наказани.
