Магнус II фон Захсен-Лауенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Магнус II (на немски: Magnus II von Sachsen-Lauenburg, * 1543, † 14 май 1603 в Ратцебург) от род Аскани е херцог на Саксония-Лауенбург от 1581 до 1588 г.

Той е най-големият син на херцог Франц I (1510–1581) и Сибила от Саксония (1515–1592), дъщеря на херцог Хайнрих IV от Саксония от род Албертини.

Магнус II отива в шведския двор при крал Ерик XIV. Той се сгодява за сестрата на краля и през 1566 г. е главнокомандващ на шведската войска във войната против Дания. Скоро кралят го сменя. След короноването на крал Йохан III той се връща обратно в Германия.

През 1571 г. баща му се отказва от управлението в полза на по-малкия Франц II. Магнус II събира войска в Нидерландия и тръгва против Лауенбург. През началото на октомври 1574 г. той завладява и ограбва столицата Ратцебург. Когато долносаксонската войска наближавала, той разпуска войската си и бяга в Швеция. Той започва да пие, тероризира съпругата си, сестра на краля. Той оставя съпругата и децата си и отново се връща в Германия.

През 1588 г. брат му го залавя Хамбург. Той живее още 15 години в затвор в една кула на двореца в Ратцебург. Той е погребан в тамошната дворцова капела.

Фамилия[редактиране | edit source]

София Шведска

Магнус II се жени на 4 юли 1568 г. в Стокхолм за принцеса София Ваза от Швеция (* 29 октомври 1547, † 17 март 1611), дъщеря на шведския крал Густав I Ваза. Той има с нея две деца:

  • син († 1573)
  • Густав (1570–1597), гуверньор на Калмар

Източници[редактиране | edit source]

  • Otto von Heinemann: Magnus II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 72 f.
  • Wolf-Dieter Mohrmann: Magnus II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 668 f. (Digitalisat).