Магура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магура
Magura - drawings.jpg
Скални образувания
Магура (България)
Black pog.svg
Локация Рабиша, България
Координати 43°43′06.42″ с. ш. 22°36′00.9″ и. д. / 43.71845° с. ш. 22.60025° и. д.
Дължина 2500 m
Природна забележителност
„Пещерата Магурата“
Magura - rock formations.jpg
Информация
Магура (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Рабиша, Община Белоградчик и Топовица, Община Макреш
Данни
Площ 84,38 хектара
Създаден 3 май 1960
Уеб сайт ИАОС, Пещерата Магурата
Природна забележителност
„Пещерата Магурата“
в Общомедия

Магурата е сред най-красивите пещери в България. Намира се в Северозападна България, Западна Стара планина, близо до село Рабиша, на около 18 километра от град Белоградчик.

Тя е сред най-големите пещери в България — общата дължина на галериите ѝ е 2,5 km. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата — Рабишкото езеро. Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност.[1] В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия — много близки до тези в областта Шампания.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.

Прилепите в пещерата[2][редактиране | edit source]

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа:

  1. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
  2. Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
  3. Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
  4. Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
  5. Голям нощник (Myotis myotis)
  6. Остроух нощник (Myotis blythii)
  7. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
  8. Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, тук през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса — рекорден брой за страната. На горния етаж над Концертна зала (недостъпен без използване на спелео-техники) се намира хоризонтална, суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

Източници[редактиране | edit source]

14.Магура
  1. ПЗ „Пещера Магурата“. Посетен на 15 юни 2009.
  2. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни препратки[редактиране | edit source]