Магура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магура
Magura - drawings.jpg
Скални рисунки
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.7183° с. ш. 22.6003° и. д.
Локация Рабиша, България
Дължина 2500 m
Температура 12°C
Магура в Общомедия
Природна забележителност
„Пещера Магурата“
природна забележителност в България
Magura - rock formations.jpg
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.7183° с. ш. 22.6003° и. д.
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Рабиша,
Община Белоградчик
Толовица,
Община Макреш
Област Видин
Данни
Площ 82,5 хектара
Създаден 3 май 1960
Уеб сайт ИАОС, Пещерата Магурата
Природна забележителност
„Пещера Магурата“
в Общомедия

„Магурата“ е името на пещера в Западен Предбалкан, област Видин, България.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 километра северозападно от град Белоградчик и югозападно от село Рабиша.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери. Изходът и се нарича Вратача. Отделни зали имат колосални размери. Отделни зали са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфална зала има малко езеро. В Магурата има постоянна температура от 12 градуса. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 метра.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.

Прилепите в пещерата[2][редактиране | редактиране на кода]

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа:

  1. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
  2. Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
  3. Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
  4. Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
  5. Голям нощник (Myotis myotis)
  6. Остроух нощник (Myotis blythii)
  7. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
  8. Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, тук през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса — рекорден брой за страната. На горния етаж над Концертна зала (недостъпен без използване на спелео-техники) се намира хоризонтална, суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
  2. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
  3. ПЗ „Пещера Магурата“. Посетен на 15 юни 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]