Мадам Бовари от Сливен

Мадам Бовари от Сливен
	Мадам Бовари от Сливен
Режисьори	Емил Цанев
Сценаристи	Илия Костов
В ролите	Ели Скорчева; Филип Трифонов; Стефан Попов; Хуан Диего
Музика	Божидар Пейков; Николай Вълчинов
Оператор	Пламен Кинков
Премиера	10 юни 1991
Времетраене	92 минути
Страна	България
Език	български
Цветност	цветен
Външни препратки
	IMDb

„Мадам Бовари от Сливен“ е български игрален филм (драма) от 1991 година на режисьора Емил Цанев, по сценарий на Илия Костов. Оператор е Пламен Кинков. Музиката във филма е композирана от Божидар Пейков, Николай Вълчинов.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Провинциален град в края на 80-те години. Ема и Вера са колежки във фризьорския салон, където дните се изнизват безметежно. Ема отказва да се примири със скучното ежедневие и непрекъснато търси промяна. Опитите ѝ да си намери съпруг в клубовете за запознанства не водят до успех. С помощта на своята колежка, Ема се запознава с Иван – заможен и добър човек, но с твърде ограничени интереси, които се изчерпват с това как да хване сръбската телевизия. Тя не може да разговаря с него за книгите и филмите, които я вълнуват. Сивият ѝ живот се променя, след като среща Петко Деспотов – актьор в местния театър, който ѝ предлага главна роля в пиесата „Мадам Бовари“. Емилия напуска Иван, но Деспотов получава предложение от театър в столицата и бързо решава, че „неговата героиня“ само ще му пречи… Емилия отново е сама…^[1]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Ели Скорчева – Емилия Велева
Филип Трифонов – Петко Деспотов
Стефан Попов – Иван Димитров
Хуан Диего – Испанският танцьор
Ирина Муравьова – Вера
Пламена Гетова – колежката
Мария Русалиева – Майката на Емилия
Коста Карагеоргиев – Конферансието
Николай Вълчинов – Царят на гимназията
Хачо Бояджиев – Председателят на журито
Ева-Мария Радичкова – присъстваща на срещата в хотел „Родина“
Лили Георгиева
Богдана Вульпе
Илия Костов – човек във фоайето на хотела

История на заснемането[редактиране | редактиране на кода]

Снимките започват още през 1989 г. Филмът е един от първите опити за преодоляване на идеологическа цензура в началото на перестройката. Разпространението му е в условията на настъпващата пазарна икономика и в българското кино.^[2]