Мадарски конник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мадарски конник
Madara Rider*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Madara-rider-Svik.jpg
Държава Флаг на България България
Тип културно
Критерии i, iii
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 43°18′ с. ш. 27°09′ и. д. / 43.3° с. ш. 27.15° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
На 29.06.2008 г. Мадарският конник бе официално избран за „глобален символ на България“.

Ма̀дарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство[1].

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Мадарският конник се намира на 20 km от Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, близо до едноименното село. В по-голямата си част резерватът се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 м височина. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.

Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.

По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.

Барелефът е бил свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.

Паметник[редактиране | edit source]

Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701721 г.).

Надписи[редактиране | edit source]

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове Тервел, Крум, Омуртаг и император Юстиниан II.

Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитаният сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.

Значение и международно признание[редактиране | edit source]

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. Той е част от Националния историко-археологически резерват „Мадара“. Паметникът е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в Луксор, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. [2]

Туризъм[редактиране | edit source]

Археологическият резерват е с лятно работно време от 8:00–19:00 ч. и със зимно работно време от 8:00-16:00 ч. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрови стъпала. Преди стъпалата има магазинче за сувенири и картички, свързани със скалното изображение. Туристическият обект има печат (заключва се); ако е затворено — печатът (ключът) може да бъде намерен в х. „Мадарски конник“.

Легенди[редактиране | edit source]

Съществуват много легенди за истинското значение на Мадарския конник и кой е изобразен на него.

Една от легендите е, че това е ликът на хан Тервел. Старобългарските надписи по него, изписани с гръцки букви, разказват за взаимоотношенията на България и Византия по време на 8-9 век.

Източници[редактиране | edit source]

  1. UNESCO World Heritage Center. Madara Rider. Проверен на 10 ноември 2010 година.
  2. Национална кампания „Българските символи“.

Литература[редактиране | edit source]

  • Дечев, Д. Мадарският конник — проучвания върху надписите на Мадарския конник. С., 1956.
  • Дончев, С. Мадарският конник. Един опит за изясняване произхода и значението на паметника. - Проблеми на изкуството, 1970, № 3, 55-62.
  • Рашев, Р. Мадарският конник: стари и нови въпроси. - Исторически преглед, 54, 1998, кн. 3-4, 192-204.
  • Степанов, Цв. Божество-херой-владетел [Мадарски конник]. - В: Същият. Власт и авторитет в ранносредновековна България. С., 1999, 150-156.
  • Маринов, В. Свещената Мадара. Шумен, 2005.
  • Чобанов, Т. Източните корени на Мадарския конник. - В: Същият. Изследвания върху културата на старите българи. С., 2010 (Българска вечност, 163-186).
  • Тотев, Т. Още за Мадарския скален релеф. – В: “България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Отг. ред. Иван Лазаров. Велико Търново, 2010.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]