Мадарски конник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мадарски конник
Madara Rider*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	България
Тип	Културно
Критерий	i, iii
Справка	43 (на английски) 43 (на френски)
Регион**	Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване	1979  (3та Сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони групирани от ЮНЕСКО.

На 29.VI.2008 г. Мадарският конник бе официално избран за "глобален символ на България".

Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета.^[1] Изображение на Мадарския конник ще бъде поставено на първата българска евромонета.

[редактиране] Паметник

Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).

[редактиране] Надписи

Основна статия: Мадарски надписи

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може "да стои във връзка с името Аспарух". Някои изследователи споменават и българските канове Крум и Омуртаг.

Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 м височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.

Мадарският конник е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Археологически резерват, лятно работно време: 8:00-19:00 ч.; зимно работно време: 8:00-16:00 ч. Има печат; ако е затворено - печатът е в х. "Мадарски конник".

Мадарският конник е един от деветте обекта в България, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

[редактиране] Източници

1. ↑ Национална кампания "Българските символи"

[редактиране] Литература

• Д. Дечев, Мадарският конник - проучвания върху надписите на Мадарския конник, С. 1956

[редактиране] Вижте още

• Мадарски конник (орден)
• Плисковско-Преславска култура

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Мадарския конник.

• Мадарският конник в списъка на ЮНЕСКО
• статия на арх. Виола Недкова
• в. Сега
• Мадарския конник, Магдалина Станчева
• Мадарският конник (за деца)
• Мадарският конник не може да бъде символът на България
• И в Афганистан открит конник с име Мадара
• Опит за идейна възтановка на някои детайли от релефа Мадарски конник

п • б • р Обекти от световното наследство в България Боянска църква • Мадарски конник • Несебър • Национален парк Пирин • Рилски манастир • Ивановски скални църкви • Резерват Сребърна • Казанлъшка гробница • Свещарска гробница

43.3, 27.15