Мадемски села
| Мадемски села | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
  Мадемски села, Аристотел | |
Мадемски села или Мадемохория или Мадемнохория (на гръцки: Μαντεμοχώρια, в превод Мадемски села) е историко-географска и етнографска област на Халкидическия полуостров, Егейска Македония, Гърция. Главно селище на областта е Арнеа (старо Леригово). Традиционното занимание на Мадемските села е рударството - разработването на в сребърните мини в планината Пиявица (Стратонико Орос).[1]
Областта обхваща 12 села от демите Аристотел и Полигирос: Галатища, Вавдос, Стагира (Казанджи махала), Станос, Варвара, Арнеа (Леригово), Неохори (Ново село), Стратоники (Извор), Мегали Панагия (Ревеник), Йерисос, Маратуса (Долна Равна) и изоставеното днес Хоруда.[2][1]
Македонските метални рудници са споменати още от античните автори. Експлоатацията на мините продължава и през римския период, но разработването на богатите златни и сребърни мини в Испания от римляните довежда до западане на мините на Халкидики. Тяхната експлоатация е възобновена през византийския период. От IX век областта е известна като Сидерокавсия или Сидерокапса (Σιδηροκαύσια, Σιδερόκαψα). С османското завоевание в началото на XV век, мините на Халкидики преживяват нов период на просперитет. Пещите са около 500-600, като се произвежда цинк и олово, а миньорите плащат данък една на всеки 12 унции сребро. През XVI и XVII век в района сe редуват периоди на възход и спад.[1]
Пиер Белон посещава през 1549 година Мадемохорията и заварва там българско население:
| „ | Ония, които работят в рудниците на Сидерокапса, са събрани от разни народности и говорят различни езици, като славянски, български, гръцки, турски, албански... Рударите, които сега работят са главно от българска народност.[3] | “ |
Дванадесетте мадемски села се ползват с особени привилегии и са наричани свободни. Управлявани са от управител с титлата Мадем ага. За охрана на сребърните рудници е създаден корпус от 10 000 души, който е набиран от местните села. Свободата, с която се ползват Мадемските села им позволява да участват активно в Халкидическото въстание в 1821 година по време на Гръцката война за независимост и при потушаването му са разорени.[2][1] В XIX век жителите на областта продължават да се занимават с миньорство. Във втората половина на века местния рудодобив и рудопреработка получават голям удар със създаването на френско-османската компания Металия Касандрас в 1893 година.[2]
В 1826 година Георгиос Манос в „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция“ пише, че Сидеро-Капса е малък град, населен само от българи.[4]
Според Атанасиос Стагиритис, учител по гръцки във Виена в началото на XIX век, в Халкидическия полуостров се срещат паланки, села, планини и други с български имена: Извор, Стан, Ново село и други. Запазени са и няколко речи и песни на гръцки език, съдържащи български имена, както и имена на староседелци българи. Според него там вече няма жива българска душа, както ги има около Солун и другаде.[5] Съгласно данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев, пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години, е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Константий Маронийски (? – 1821), гръцки духовник, участник в Гръцката война за независимост
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Η ιστορία των μεταλλείων // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 20 юни 2014.
- ↑ а б в Arnaia. A Brief History // Center of Environmental Education of Arnaia. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Belon, Pierre. Les observations de plusieurs singularitez et choses memorables trouvées en Grèce, Asie, Judée, Egypte, Arabie et autres pays étrangèrs, Paris, 1553, p. 100.
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 383.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Солунско. Исторически бележки, 1934. // Архивиран от оригинала на 2011-09-23. Посетен на 2012-08-31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74-75.
