Майкъл Съливан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Майкъл Съливан
американски писател
Picture michael sullivan.jpg
Уебсайт: www.michaelsullivan-author.com
Роден: 17 септември 1961 г.
(на 53 г.)
Детройт, Съединени американски щати

Писател:
Жанр(ове): фентъзи

Майкъл Дж. Съливан (на английски: Michael J. Sullivan) е американски фентъзи писател. Роден в Детройт, щат Мичиган. Автор е на шестокнижието „Откровенията на Ририя“ – поредица, написана за страдащата от дислексия негова дъщеря.[1]


Библиография[редактиране | edit source]

Конспирация за короната[редактиране | edit source]

Двамата крадци Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър действат под името „Ририя“, изпълнявайки различни незаконни услуги на лекомислени благородници. При завръщането си от поредната мисия получават примамливо предложение: да откраднат меча на граф Пикъринг, ревнив местен аристократ, чиито фехтовални умения са ненадминати. Но ако рапирата му изчезнела, суеверният ревнивец няма да иска да се дуелира – и предизвиканият, сглупил да изгледа по-продължително съпругата на графа, на практика ще се спаси от сигурна смърт. Ройс и Ейдриън приемат задачата, която се развива по неочакван начин. Вместо меч за открадване намират пресния труп на крал Амрат Есендън, секунди по-късно са отведени в тъмница и уведомени за предстоящата мъчителна екзекуция. Посетилата ги принцеса потвърждава това, което и сами вече са разбрали – била им е възложена измислена задача, за да бъдат използвани като изкупителни жертви. Принцеса Ариста отдавна виждала заплитаните в двореца заговори, но никой не се вслушвал в думите ѝ. Предлага да ги освободи, ако в замяна те отведат нейния брат – принц Олрик – до затвора Гутария, където заключеник на име Есрахаддон можел да предложи неоспорими доказателства и убеди принца за надвисналата опасност. Лишените от избор крадци приемат предложението. Отвличат принца и с лодка се отправят към въпросния затвор. Принцът е бесен и им обяснява, че заговор действително има – такъв на сестра му. Очевидно тя се домогвала до трона и убива останалите претенденти. За да избегнат евентуални засади, тримата променят маршрута си. А засада действително има, но успяват да се измъкнат невредими, дори сдобивайки се с коне. При нощувката си в манастир от един начетен монах узнават, че Есрахаддон бил велик магьосник, отговорен за разпадането на съществувалата преди хиляда години империя. Научавайки това, Олирк решава все пак да посети затвора. Вземайки монаха със себе си, нарасналата до четирима групица се отправя натам. Успяват да преодолеят закриващата вратата магия, а синята кръв на Олрик им осигурява свиждане. Оказва се, че Есрахаддон наистина съществува, но не е на девет века – в омагьосания затвор времето е спряло. Затвореният чародей прибавя нови обърквания към досегашните: твърди, че не той, а църквата на Нифрон била отговорна за падането на древната империя. Именно църквата убила и крал Амрат, подозирайки го за наследник на някогашните императори. В потвърждение на думите му, посетителите се оказват затворени. Но недоглеждане в дизайна на затвора им спечелва отново свободата: законният владетел на земята може да обяви Есрахаддон за опростен, което да възстанови магическите му сили. Олрик изрича нужните слова. Навън чародеят се сбогува с тях. Принцът решава да се върне в двореца. Присъединява се към група издирващи го стражници, оказали се пратени да го убият наемници. Те злорадо му разкриват кой е същинският заговорник – неговият вуйчо, ерцхерцог Пърси Брага. Ройс и Ейдриън спасяват принца. Олрик решава да отиде в имението на своя приятел и верен васал граф Пикъринг. Там го застига новината, че сестра му е обявена за вещица и ще бъде изгорена на клада съвсем скоро. Очевидно Брага бърза да се добере до трона. Тъй като войските не могат да бъдат събрани достатъчно бързо, Олрик изпраща двамата крадци – официално обявени за кралски закрилници – да спасят сестра му. Успяват да се доберат до нея с хитрост, ала ерцхерцогът се досеща за хитрината им. Ройс отърчава към кулата, където е затворена принцесата, а Ейдриън се дуелира с Брага, за да даде време на партньора си да измъкне принцесата. В кулата ѝ е заложен капан, който едва не убива Ройс и Ариста, но успяват да излязат невредими. Междувременно принц Олрик е избързал към столицата и с голяма храброст разбива защитниците. Брага е убит. Но изглежда ерцхерцогът е бил част от много по-грандиозен план.


Авемпарта[редактиране | edit source]

Дирейки наелия ги за кражбата на злощастния меч мним благородник, двамата приключенци попадат на бивши сътрудници на Ройс. Някакво момиче разпитва из града за Ейдриън и партньора му. Въпросната девойка се оказва младата Тракия Ууд от затънтеното село Далгрен, потърсила услугите им, за да осигурят оръжие за баща ѝ. Двамата са на път да откажат задачата, но когато Ройс научава, че въпросното оръжие трябва да бъде взето от древната елфическа кула Авемпарта, крадецът приема – за голяма изненада на своя съдружник. Олрик Есендън е наследил короната. Назначава сестра си Ариста за свой посланик. Сега принцесата трябва да усвоява тънкостите на дипломацията, борейки се със закостенели и предубедени особи, смятащи я за вещица. Заедно с придружаващия я епископ Салдур се отправя да посети прословуто съревнование, организирано от Нифронската църква. Мястото на провеждането му е тайна, а упоменатата награда е огромна. Ройс, Ейдриън и Тракия пристигат в родното село на девойката. Двамата вече са узнали, че любезен безрък господин на име Есра Хаддон е напътил момичето към кого да се обърне и къде да ги намери. От известно време селото е подложено на еженощни атаки от тайнствен звяр. Чудовището е убило и почти цялото семейство на Тракия. Оцелели са само тя и баща ѝ Терън. Господин Есра ѝ обяснил, че в близката до селото кула е скрито оръжие, с чиято помощ баща ѝ ще може да срази звяра. Чудовището напада и тази нощ. Ройс успява да го зърне. На другия ден крадецът и Есрахаддон се отправят към кулата, а Ейдриън започва да организира защитата на селото. Ройс залавя навъртащия се наоколо Магнус, който обяснява, че бил нает да изработи меч със специални сигли по острието. Изяснява се, че тормозещото селото чудовище е гиларабрин – елфически боен звяр, който може да бъде унищожен единствено с меч, върху чието острие е гравирано името му. Всички останали оръжия не могат да го докоснат. Организираното от нифронската църква съревнование цели убиването на въпросния гиларабрин – изпитание, целящо да разкрие същинския Наследник на Новрон. Църквата е подготвила и подставено лице, което да срази чудовището с изработения от Магнус меч. Наличието на удобен наследник ще ускори формирането на новата единна империя. В селото започват да пристигат безбройните участници в надпреварата. Планът на църквата не успява. Мечът на църковното подставено лице не наранява гиларабрина, тъй като името върху острието е друго. Ройс е успял да се промъкне в кулата и е задигнал половината от нужния меч. Другата е била недостъпна – чудовището е спяло точно върху нея. Крадецът възнамерява да се промъкне отново и да задигне и нея в отсъствие на звяра. Но гиларабринът открива липсата преждевременно и отвлича Тракия и Ариста. Ейдриън кара Магнус да изработи копие на парчето, с което разполагат. Междувременно Ройс отново се промъква в кулата. Чудовището го причаква в засада, но бива изненадано от появата на Есрахаддон, който собственоръчно го е затворил в кулата преди хилядолетие. Паникьосаният гиларабрин избягва, отмъквайки Тракия със себе си. Ариста, Ройс и Есрахаддон използват специална зала в кулата, позволяваща им да видят Наследника на Новрон и неговия Пазител – благодарение на амулети, които магьосникът изработил преди залавянето си. Гиларабринът долита до мястото на размяната и понечва да убие всички. След като ранява смъртоносно бащата на Тракия, разгневеното момиче промушва чудовището с парчето меч, което е открило в кулата. Гиларабринът е сразен пред очите на селския свещеник, който провъзгласява девойката за Наследница. Епископ Салдур съзира в това възможност да приведе първоначалния замисъл в действие, макар и с малки изменения.


Външни препратки[редактиране | edit source]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Интервю с Майкъл Дж. Съливан (англ.)