Майкъл Фарадей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фарадей.

Майкъл Фарадей
M Faraday Th Phillips oil 1842.jpg
английски учен
Роден 22 септември 1791
Лондон, Великобритания
Починал 25 август 1867
Лондон, Великобритания
Местожителство Англия
Националност британец
Професия физик и химик
Работил в Кралски институт на Великобритания
Известен с откритията си в областта на електромагнетизма и електрохимията, Закона на Фарадей; открил бензена
Подпис Майкъл Фарадей

Майкъл Фарадей (на английски: Michael Faraday) е английски физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Той открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата.[1][2], а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа. Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производсвената технология. Той открива бензена, горелката на Бунзен и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учени като него са наричани натур-философи[3]. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони).

Алберт Айнщайн има снимка на Фарадей на стената, заедно с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.[4]

Биография[редактиране | edit source]

Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. На 12-годишна възраст той започва да разнася вестници[5], а 14-годишен става книговезец. По време на 7-годишното чиракуване той прочита много книги, повтаря опитите описани в тях, а вечер посещава лекции и води записки.

Начало на кариерата[редактиране | edit source]

Младият Фарадей

На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви, който е член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество, и Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Денс (един от основателите на кралското филхармонично общество). Фарадей изпраща на Дейви 300 страници книга, която написва и подвързва сам, основана на записките му по време на лекциите. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда зрението при нещастен случай с азотен трихлорид, решава да наеме Фарадей като секретар. Когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент по химия на 1 март 1813 година.

Пътешествие в Европа[редактиране | edit source]

Фарадей не е считан за джентълмен в английското класово разделено общество. Когато Дейви отива на дълго пътешествие на европейския континент от 1813 до 1815 година, неговият прислужник отказва да тръгне с него. Фарадей заминава като асистент на Дейви, но изпълнява и длъжността на прислужник докато се намери заместник в Париж. Дейви не намира заместник и Фарадей е принуден да бъде едновременно вале и асистент по време на пътуването. Съпругата на Дейви отказва да третира Фарадей като равен и той изпада в нищета и е принуден да се върне в Англия и да се откаже да се занимава с наука. Но пътуването до континента го запознава с европейския научен елит (Ампер, Гей-Люсак) и става източник на нови идеи.

Първи самостоятелни изследвания и научни публикации[редактиране | edit source]

След завръщането си Майкъл Фарадей започва да работи интензивно и все по-голям процент от неговите занимания се състоят от самостоятелни научни изследвания. През 1816 година започва да води курс по физика и химия. През същата година излиза и първият му печатан труд.

1821 година е една от най-ключовите в живота на Майкъл Фарадей, белязана от няколко важни събития. Той става технически наблюдател в лабораторията на Кралския институт и публикува два научни труда - за „въртенето“ на ток около магнит и за въртенето на магнит около ток. На 2 юни 1821 сключва брак със Сара Барнард (1800-1879), с която се запознава в църквата, която и двамата посещават. Фарадей е силно религиозен, християнин, член на Сандеменската църква, основана през 1730 година.

В периода до 1821 публикува около 40 научни работи. По това време започва все повече да се увлича по електричеството и магнетизма и връзката между тях.

Професура[редактиране | edit source]

Възрастният Майкъл Фарадей

Майкъл е избран за член на Кралското дружество през 1824 година и е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 година получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон „Лудия Джак“ Фулер, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 г. е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции.

Научни открития[редактиране | edit source]

На 29 август 1831 г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех - той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната електротехника, но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 година Оксфордският университет го удостоява с почетна докторска степен.

В периода 1833-1834 година Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на киселини и соли, което води до откриването на законите на електролизата. До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в диелектрици. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1838 година и на Френската академия на науките през 1844 г.[6]

Последни години[редактиране | edit source]

Здравето на Фарадей започва да се подрива, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 година той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 г. той прави ново откритие - явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, разпространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле (днес това е известно като ефект на Фарадей). Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма.

През 1855 година болестта му се влошава и той е прунуден да се откаже от интензивна научна работа. Той отслабва значително и започва лесно да забравя. Умира на 25 август 1867 година.

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Michael Faraday entry at the 1911 Encyclopaedia Britannica hosted by LovetoKnow Retrieved January 2007.
  2. "Archives Biographies: Michael Faraday", The Institution of Engineering and Technology.
  3. Физиката и химията се отделят като основни науки по-късно, в началото науката се е наричала натурална философия
  4. "Einstein's Heroes: Imagining the World through the Language of Mathematics", by Robyn Arianrhod UQP, reviewed by Jane Gleeson-White, 10 November 2003, The Sydney Morning Herald.
  5. Майкъл Фарадей. // Люди. Посетен на 24-06-2010.
  6. Gladstone, John Hall. Michael Faraday. London, Macmillan and Company, 1872. с. 53.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael Faraday“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.