Майстора и Маргарита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Майстора и Маргарита Мастер и Маргарита
Оригинален език:	руски език
Автор(и):	Михаил Булгаков
Първо издание:	1967 г. СССР
Жанр(ове):	фантастика мистика
Вид:	роман

„Майстора и Маргарита“ (на руски „Мастер и Маргарита“) е роман от Михаил Булгаков (1891-1940), издаден изцяло за пръв път през 1967. Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи на 20 век. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).

Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романа до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа.

По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник за сведения по темата демонология за Булгаков са били статиите в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон^[1], книгата на Михаил Орлов “История сношений человека с дьяволом” (1904 г.) и книгата на писателя Александър Амфитеатров (1862—1938) “Дьявол в быте, легенде и в литературе средних веков”.

Съдържание 1 Сюжет 2 Първа редакция 3 Втора редакция 4 Трета редакция 5 История на публикуването на романа 6 Герои на романа 6.1 Герои от МАССОЛИТ 6.2 Герои от управата на театър "Вариете" 6.3 Герои, служители на "Вариете" 6.4 Герои от свитата на Воланд 6.5 Герои от романа на Майстора 7 Други герои 8 Обвинения в сатанизъм 9 Екранизации 10 Библиография 11 Външни препратки 12 Бележки

[редактиране] Сюжет

Романът се развива, редувайки две паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през тридесетте години на 20 век, а второто е авторски поглед към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Иисус Христос (в романа - Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Иисус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това, “московското” повествование има още няколко причудливо преплитащи се сюжетни линии.

[редактиране] Първа редакция

Началото на работата си над “Майстора и Маргарита” Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928, ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: “Черният маг”, “Копитото на инженера”, “Жонгльор с копита”, “Синът на В.”, “Гастрол”. Първата редакция на “Майстора и Маргарита” била унищожена от автора на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му “Кабала святош” е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: «И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола…».

Работата над “Майстора и Маргарита” е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурирали Маргарита и нейният тогава все още безименен спътник — бъдещият Майстор, а Воланд се сдобил с буйната си свита.

[редактиране] Втора редакция

Втората редакция, писана до 1936 г., имала подзаглавие “Фантастичен роман” и варианти на името: “Великият канцлер”, “Сатана”, “Ето ме и мен”, “Черният маг”, “Копито-консултанта”.

[редактиране] Трета редакция

Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се наричала “Князът на мрака”, но още през 1937 г. се появява добре познатото сега заглавие “Майстора и Маргарита”. През май — юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължила почти до самата смърт на писателя.

[редактиране] История на публикуването на романа

Преди смъртта си авторът четял отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А.З. Вулис пишел своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на “Зойкина квартира” и “Пурпурният остров”. Вулис разбрал, че е жива вдовицата на писателя и установил връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на “Майстора и Маргарита”. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание “Москва” през 1966 г. (тираж 150 хиляди екземпляра). В него имало две предисловия: на Константин Симонов и на Вулис^[2].

Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в V-ти том на събраните съчинения, излезли през 1990 г.

Романът е издаван в България многократно^[3]. Преводът на български език е на ст. н. с. д-р Лиляна Минкова^[4]

[редактиране] Герои на романа

[редактиране] Герои от МАССОЛИТ

Михаил Александрович Берлиоз^[5] - председател на МАССОЛИТ, приятел на Бездомни, обезглавен от трамвай.

Иван Николаевич Понирьов (с псевдоним Бездомни) - поет, член на МАССОЛИТ, вкаран в лудница.

[редактиране] Герои от управата на театър "Вариете"

Степан (Стьопа) Богданович Лиходеев - директор на театъра, изпратен в Ялта от Азазело.

Григорий Данилович Римски - ковчежник на театъра.

Иван Савелиевич Варенуха - мениджър на театъра, превърнат във вампир.

[редактиране] Герои, служители на "Вариете"

Жорж Бенгалски - досадно конферасие, вкаран в лудница, защото по време на сеанса на Воланд, Бегемот му изтръгва главата и му нанася трайна умствена травма.

[редактиране] Герои от свитата на Воланд

Воланд - „чуждестранен професор“ по черна магия, всъщност самият Сатана пристигнал в Москва, за да види, как му се отразява съветският строй.

Бегемот - огромен черен котарак, стоящ на два крака и можещ да говори. Харесва шах, водка и пистолети.

Коровиев - асистент на Воланд.

Азазело (с прототип демонът Азазел) - кривоглед, мускулест и червенокос гигант, изпратил Лиходеев в Ялта.

Хела - прислужничка на Воланд, вещица и вампир.

Абадона - ангелът на смъртта.

[редактиране] Герои от романа на Майстора

Пилат Понтийски - прокуратор на Юдея.

Йешуа Ха-Ноцри - чудотворец (с прототип Иисус Христос).

Матей Леви - бивш бирник, последовател на Йешуа.

Юда от Кириот - предател, убит по заповед на Пилат Понтийски.

[редактиране] Други герои

Майсторът - писател, вкаран в лудница заради своя роман за Пилат Понтийски.

Маргарита (Маргарита Николаевна) - любовница на Майстора, домакиня на бала на Воланд.

Наташа - прислужница на Маргарита, превърната във вещица.

Никанор Иванович Босой - домоуправител на дома на улица "Садовая", номер 302-бис. Арестуван от финансовата полиция след сигнал на Коровиев за злоупотреба с долари, подхвърлени от самия него.

[редактиране] Обвинения в сатанизъм

Много критици обвиняват книгата в прояви на сатанизъм.^{[източник?]}

[редактиране] Екранизации

• „Майстора и Маргарита“ (филм, 1972)
• „Пилат и другите“ (1972)
• „Майстора и Маргарита“ (филм, 1989)
• „Майстора и Маргарита“ (филм, 1994) — реж. Юрий Кара
• „Майстора и Маргарита“ (Унгария, 2005)
• „Майстора и Маргарита“ (телевизионен сериал, 2005 г.) — реж. Владимир Бортко
• Известният композитор Андрю Лойд Уебър (Andrew Lloyd Webber) през 2006 г. съобщава, че смята да напише опера по романа.

[редактиране] Библиография

• Соколов Б. В. Булгаковская энциклопедия. — Локид, Миф; 2000. ISBN 5-320-00385-4.
• Алфред Барков Романът на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита”: алтернативен прочит
• Яков КУМОК (Москва) Трудната съдба на “Майстора и Маргарита”, "Вестник" №25(258), 5 декември 2000
• Георгий МЕЛИКЯНЦ Страсти по "Майстора" За историята на публикацията на романа Михаил Булгаков

[редактиране] Външни препратки

• “Майстора и Маргарита”
• Булгаковска енциклопедия. По материали от книгата на Б. Соколов “Булгаковская энциклопедия”.

[редактиране] Бележки

1. ↑ http://gatchina3000.ru/brockhaus-and-efron-encyclopedic-dictionary/18_8.htm Руско онлайн издание на енциклопедията
2. ↑ http://www.slownik.ru/content-id-14416.html
3. ↑ Второ преработено издание, ДИ "Народна култура", 1981; Трето издание, Профиздат, 1989; Поредно издание, изд. Абагар, 1999, ISBN 9544270140; Поредно издание, изд. Фама, 2006
4. ↑ http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=7585 Поредното издание на романа на сайта knigabg.com
5. ↑ Имената тук и по-долу са дадени според второто преработено издание на ДИ "Народна култура" 1981 г.