Макдоналдизация

Макдоналдизацията е термин от 1993 г. в социологията, въведен от Джордж Ритзър - преподавател в Мерилендския университет.

Базирайки се на веберовата теория за рационализацията, авторът извежда доста сполучливо едно най-ново социално понятие отразяващо глобалното налагане на американския модел на мислене и възприемане на заобикалящата ни действителност в обществото.

За да онагледи глобалния обществен процес, Ритзър взема като "работещ модел" 31 667 еднакви заведения за бързо хранене "Макдоналдс", които произвеждат еднаквите навсякъде по света хамбургери и клиентите им са обслужвани от еднакво обучен персонал. Вземайки този пример, авторът задава въпроса - до какво води това уеднаквяване и не си ли даваме сметка, че сме жертва на макдоналдизацията на обществото? Насетне в книгата разбивайки работещия "полезен модел", Ритзър се опитва да даде своя отговор на въпроса.

За макдоналдизацията от 90-те години на 20 век са характерни 4 елемента: ефективност, изчислимост, предвидимост и контрол. Макдоналдизацията се отразява и на глобализацията, а тя, от своя страна, съществува редом с глокализацията, а всички заедно са неразривно свързани с гроулизацията.

Обобщавайки най-новия социален и работещ "полезен модел" от 90-те години на 20 век, авторът компетентно и достъпно с логиката на криминална интрига достига до извода, че крайния резултат от макдоналдизацията и съпътстващите я процеси, ще е повсеместната дехуманизация на обществото. С други думи прекалената рационализация на обществените отношения ... в крайна сметка води до ирационални резултати. Своеобразната нова социална и глобална революционна рационализация, известна като макдоналдизация според автора, е повсеместно налагане на англо-американските ценности и стоки във всяко кътче на планетата, и е интерпретирано социологически като „американизация на света”. Налаганите уеднаквени стандарти всъщност дехуманизират обществените отношения.

В социологията, след изследването на Ритзър, макдоналдизацията се схваща основно като събирателен образ на бездушен потребителски капитализъм, който преобразява разнообразното население на света в един невъзмутим глобален пазар. В ерата на корпоративно надмощие и властови амбиции, човекът като социална единица се възприема като част от механизма на една поредна нова Маккултура, която в действителност е псевдокултура според автора, и в конкретния случай "работещия полезен модел" разрушава традиционните норми на здравословен начин на хранене и живот. В обобщение, Ритзър изказва мнение, че макдоналдизацията „съществено допринася за разпространението на нищото”.