Македонска академия на науките и изкуствата
Македонската академия на науките и изкуствата (на на македонска литературна норма: Македонска академија на науките и уметностите, съкратено МАНУ) е създадена на 23 февруари 1967 г. с първи председател Блаже Конески. Настоящ председател на МАНИ е Владо Камбовски.
Съдържание |
Членове [редактиране]
Членовете на МАНИ се избират на всеки 3 год. от Централното събрание на Академията. От създаването си досега МАНИ има 154 членове, от които към настоящия момент 41 са със статут на редовни членове (академици), а 33 са дописни членове (член-кореспондети). Академията има и 3 почетни членове - Коле Чашуле, Йосип Броз Тито и Едвард Кардел. Най-старият жив академик на МАНИ е Петър Илиевски (1920), а най-младият член е Катица Кюлавкова (1951).
Научни центрове [редактиране]
Към Македонската академия на науките и изкуствата има 5 научни центъра:
- Център за генетично инженерство и биотехнологии
- Център за енергетика, информатика и материали
- Център за ареална лингвистика
- Център за лексикографски изследвания
- Център за стратегически изследвания
Председатели [редактиране]
- Блаже Конески (1967 - 1975)
- Михайло Апостолски (1976 - 1983)
- Йордан Попйорданов (1984 - 1991)
- Ксенте Богоев (1992 - 1999)
- Георги Евремов (2000 - 2001)
- Матея Матевски (2001 - 2004)
- Цветан Грозданов (2004 - 2008)
- Георги Старделов (2008 - 2011)
- Владо Камбовски (2011 - ...)
Международно сътрудничество [редактиране]
МАНИ е член на CEN (Мрежата на академиите от Централна и Източна Европа) и SEEA (Аадемии от Югоизточна Европа).
Публикации [редактиране]
МАНИ има около 1 690 научни труда от всички сфери на науката и изкуствата.
Външни препратки [редактиране]
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |