Македонски народен съюз
| Македонски народен съюз | |
 Годишен доклад на Централния комитет на Македонския народен съюз в Америка пред делегатите на Седмия конгрес в Гери, Инд., на 5 септ. 1937 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | МНС |
| Тип | емигрантска организация |
| Основана | 1929 г. |
| Закрита | 1949 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Езици | български, английски |
| Ръководител | Смиле Войданов Георги Пирински |
| Вестници | „Балканско сдружение“ (1931 - 1934), „Трудова Македония“ (1934 - 1938), „Народна воля“ (1938 – 1978) |
Македонският народен съюз (на английски: Macedonian People's League) е лява политическа организация на македонските емигранти в Северна Америка, чиято главна цел е пропагандиране формирането на самостоятелна македонска държава.
Основите на МНС са поставени от Смиле Войданов, в град Понтиак (Мичиган), през 1929 година. През 1930 година в Толедо (Охайо) е проведена първата конференция на съюза, като за председател на централното ръководно тяло е избран Смиле Войданов,[1] а за секретар Георги Пирински. Първият редовен конгрес е проведен през 1931 година в Гери (Индиана), и оттогава официално се формира Македонски народен съюз. Веднага след формирането си МНС се свързва с различни леви организации в САЩ и Европа, както и с Коминтерна. През 1938 година МНС е преименуван в Македоно-американски народен съюз (Macedonian-American People's League), а от канадската част на МНС е основан Македоно-канадски народен съюз (МКНС). Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български език комунистически седмичник „Народна воля“. Бори се за създаването на самостоятелна Македония в рамките на една Балканска федерация. След началото на Студената война през 1948 г. с решение на държавния обвинител на САЩ, МАНС е разпуснат като прокомунистическа организация и с това е преустановена неговата работа. През 1949 година организацията практически престава да съществува[2].
Членската маса на организацията от 1077 редовни членове през 1935 година до 400 души през 1939 година.[3]
Основен противник на организацията в САЩ и Канада е Македонската патриотична организация.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., Спомени на Смиле Войданов
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 870. (на македонска литературна норма)
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 177 – 178.
