Маккензи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маккензи
Mackenzie from-east.jpg
Изглед от река Маккензи (август 2009 г.)
Дължина 1 738 km (заедно с реките Робска, Пийс и Финли 4 241 km)
Разположение Канада (Северозападни територии)
Извира от Голямо Робско езеро
Образувана от
61°03′52″ с. ш. 116°27′20″ з. д. / 61.064444° с. ш. 116.455556° з. д.
Надм. в-на на извора 156 m
Влива се в делта, море Бофорт, Северен ледовит океан
69°23′42″ с. ш. 133°46′13″ з. д. / 69.395° с. ш. 133.770278° з. д.
Ширина на устието 9 100 m
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 1 805 200 km2 (близо 20% от площта на Канада)
Среден отток 9 700 m3/s
Маккензи в Общомедия

Маккензи (на английски Mackenzie River) е река в северната част на Северна Америка, северозападната част на Канада, Северозападни територии. Дължината ѝ 4 241 km[1], заедно със съставящите я реки Робска, Пийс и Финли ѝ отрежда 1-во място в Канада, 2-ро в Северна Америка след Мисисипи и 13-то в света. Дължината само на река Маккензи е 1 738 km. Площта на водосборният ѝ басейн обхваща близо 20% от територията на Канада, а по среден годишен отток е на първо място в Канада, на второ в Северна Америка и на 14-то в света.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Маккензи изтича от западния ъгъл на Голямото Робско езеро, на 61°03′52″ с. ш. 116°27′20″ з. д. / 61.064444° с. ш. 116.455556° з. д. и 156 m н.в. Първите 463 km (287 мили) реката тече в посока запада и запад-северозапад, до устието на река Норт Нахани, като в този участък отляво се влива най-големият ѝ приток река Лиард и по течението ѝ има само две малки градчета — Форт Провидънс (727 жители) и Форт Симпсън (1 216 жители).

През следващите 370 km до 832-рия километър — устието на Голямата Меча Река (десен приток, изтичаща от Голямото Мече езеро) реката тече на север-северозапад, като тук най-големият ѝ приток е река Кийл (ляв) и също има две малки градчета — Ригли и Тулита (505 жители, бивш Форт Норман).

От устието на Голямата Меча река Маккензи в общи линии тече на северозапад и след 900 km се влива чрез обширна делта в море Бофорт на Северния Ледовит океан. В този участък отляво в нея се вливат също големи притоци — Маунтин, Арктик Ред Ривър и Пийл. Тук по-големите селища са Норман Уелс (761 жители), Форт Гуд Хоп, Литъл Чикаго и Арктик Ред Ривър (Цигейтчик), а в района на делтата ѝ има няколко малки ескимоски селца.

Поради малкия си пад от 156 m на разстояние от 1 738 km, което прави едва по 11 сm/km, реката тече бавно и мудно в широка долина с множество острови, протоци, странични канали и старици (изоставени меандри). Ширината ѝ варира от 2 до 5 km, а дълбочината — до 8-9 m, което я прави много удобна за корабоплаване през краткия летен сезон.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на реката е 1 805 200 km2[1], който заема близо 20% от цялата територия на Канада. Маккензи е не само най-дългата канадска река, но и с най-големия водосборен басейн в страната. По площ на водосборния си басейн реката заема 2-ро място в Северна Америка след този на Мисисипи и 14-то място в света.

Водосборният басейн на реката обхваща части от три канадски провинции – Британска Колумбия, Алберта и Саскачеван и части от 2 канадски територии — Юкон и Северозападни територии (близо 90%).

Водосборният басейн на Маккензия граничи с няколко други големи водосборни басейни на други американски реки. На запад и югозапад границата на водосборния ѝ басейн минава по континенталния вододел на Северна Америка и граничи с водосборните басейни на реките Юкон, Стикин, Скина, Фрейзър и Колумбия, вливащи се в Тихия океан. На североизток водосборният ѝ басейн граничи с реките вливащи се директно в Северния ледовит океанАндерсън, Хортън, Копърмайн, Бак и други по малки. На изток, югоизток и юг граничи с водосборните басейни на реките Телон, Чърчил и Нелсън, вливащи се в Хъдсъновия залив.

В басейна на реката се включват трите големи канадски езера Голямо Мече езеро, Голямо Робско езеро и Атабаска и още 6 езера с площ над 1 000 km2Ла Мартър, Уластън (втория по големина язовир в Канада), Клеър, Кри, Малко Робско езеро и Маккей.

Карта на водосборният басейн на река Маккензи, най-големия в Канада

В река Маккензи се вливат над 30 значителни реки, по-големи от които са:

  • Какиса (ляв)
  • Хорн (десен)
  • Бувър (ляв)
  • Реднайф (ляв)
  • Траут (ляв)
  • Жан Мари (ляв)
  • Спенс (десен)
  • Рабитскин (десен)
  • Лиард (ляв)
  • Харис (ляв)
  • Мартин (ляв)
  • Трейл (десен)
  • Норт Нахани (ляв)
  • Рут (ляв)
  • Уилоулейк (десен)
  • Бетуейн Туо Маунтинс (десен)
  • Ригли (ляв)
  • Окра (десен)
  • Джонсън (ляв)
  • Блакуотър (десен)
  • Дахадини (ляв)
  • Салин (десен)
  • Редстън (ляв)
  • Кийл (ляв)
  • Голяма Меча река (десен)
  • Малка Меча река (ляв)
  • Каркажу (ляв)
  • Маунтин (ляв)
  • Донъли (десен)
  • Синту (ляв)
  • Хеър Индиан Ривър (десен)
  • Лун (десен)
  • Тайдей (десен)
  • Гилис (ляв)
  • Госидж (ляв)
  • Тъндър (десен)
  • Трий (ляв)
  • Рабит Хей (десен)
  • Арктик Ред Ривър (ляв)
  • Пийл (ляв)
  • Огилви (ляв)
  • Блакстоун (десен)
  • Харт (десен)
  • Уинд Ривър (десен)
  • Ренглен (десен)

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Многогодишният среден дебит в устието на реката е 9 700 m3/s[1], който прави река Маккензи най-пълноводната канадска река, втора в Северна Америка и 14-та в света. Годишно реката донася в Северния ледовит океан 325 km3 вода, което прави около 11% от общото количество вода донасяно от реките вливащи се в Северния ледовит океан. Максималният отток на реката е през август и достига до 31 800 m3/s, а минималният е през януари-февруари — 2 130 m3/s. В горното си течение Маккензи замръзва за 5-6 месеца, а в долното — 8-9 месеца. Ледовете се появяват през октомври-ноември и се стопяват през май, а в долното течение — през юни. Поради посоката на течението си от юг на север и поради факта, че в горното течение ледовете се стопяват преди долното, през месеците юни и юли се наблюдават големи наводнения и заливания на големи части покрай бреговете в долното ѝ течение. Река Маккензи е плавателна по цялото си протежение от 1 738 km, но само през краткия (3-4 месеца) летен сезон.

Откриване и изследване на реката[редактиране | edit source]

Александър Маккензи, откривателят на река Пийс

На 29 юни 1789 г. шотландският търговски агент Александър Маккензи, служител на "Северозападната компания", търгуваща с ценни животински кожи, открива извора на реката в западния ъгъл на Голямото Робско езеро и до 14 юли открива и проследява цялото ѝ течение до делтата ѝ[2]. Той нарича реката Дисапойнтмент (англ. Disappointment), т.е. разочарование, тъй като тя не го извежда на запад към Тихия океан, а на север към Северния ледовит океан. По-късно в чест на своя откривател реката е преименувана на негово име.

През август 1825 г. река Маккензи е за първи път грубо картирана и сравнително точно отразена на географската карта от великия английски полярен изследовател Джон Франклин[2].

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
  2. а б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 275-277, 337. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mackenzie River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.