Маково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За едноименното село в Република Македония вижте Маково (Община Новаци).

Маково
България
Red pog.png
Маково
Област Търговище
Red pog.png
Маково
Общи данни
Население 265 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 12,467 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код ?
Тел. код 06004
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 46228
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)

Маково е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище.До 1934 година името на селото е Кочашлии.[1]

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

По предания, селото е още от времето на турско робство, първата къща е била на турски бей. До Освобождението от турско иго цялото му население е било мохамеданско, имало е само един българин християнин - това е бил слугата на бея, негов кочияш. Първият заселник българин в селото е дошъл след освобождението от турско иго - това е бил Чакър Колю - бакалин от Ески Джумая. Селото през тези години е подложено на серия нападения от българи, жители на разградското село Арнаут, днес село Пороище. В тези нападения активно участие е вземал Димитър Неделчев, който станал първият християнин, заселил се трайно тук. Последван е от Петко Табачковлията. Така започнал процесът на изселване на турците мохамедани и заселването на селото с българи християни. Част от българите заселници катобратята миневи идват от Дряновските и Тревненските махали, те си застрояват едноименни махали в селото. Някои от заселниците са били от тревненската махала Коевци миневи. Селото строи своя църква, посещавана и от жители на съседни села, които са били почти изцяло турски и в които е нямало църкви.

1899 г. - е създадено училище с първи даскал Добри Иванов Чолаков, пазарен, според летописната книга на училището, за 300 лв. месечно - по 150 лв. в пари и 150 лв. в натура. Преди това, от 1895 г. на децата - около 80, преподавал Даскал Кънчо в църквата или в някой дюкян. През 1927 т. жителите на селото строят нова сграда на училището. Преди 1944 г. то е притежавало 900 дка. земеделска земя.

1883 г. - първи кмет на селото става Георги Раданов.

1909 г. - е построена мелница край селото. Години по-късно и маслобойна в центъра на селото.

1913 г. - е началото на читалищната дейност. Читалището е било помещавано в помещение към църквата.

1915 г. - е създадена кредитна кооперация "Жетвар", станала основа за създаването на Трудово- кооперативната земеделска кооперация през 1951 г.

1930 г. - Властта прави оземляване на безимотните, макар че имало много спорове дали то е било справедливо.

1919 г. - Петима жители с леви убеждения 8никола милушев, атанас колев тодор добрев витан славов и др./създават структура на БРП /к/, която след 1923 г. губи връзка с вишестоящата организация и се разтурва.

1931 г. - 9 души от селото възстановяват организацията на БРП /к/.

1931 г. - 5 души /сред които никола милушев, атанас колев, тодор добрев, витан славов и др. /основат структура на Младежката работническа партия /РМС/. На изборите за кмет през 1927 г. лявата опозиция дори печели изборите, но управляващите бламират резултатите.

1919 г. - Своя партийна структура БЗНС създават и земеделците от селото.

В началото на 50-те години на 20-ти век селото е електрифицирано. След създаването на ТКЗС кооперативът със свои средства построява сравнително голяма за региона сграда на читалище. Основан е и футболен отбор.

До 70-те години на 20-ти век, когато в Маково се заселват няколко рода помаци от Родопите, тук живеят само православни българи и няколко семейства мигриращи цигани. С течение на времето броят на местните жители православни намалява и управлението на селото се поема от преселниците, които в края на 20-ти век са преобладаващо население.


Селото е в район, в който се намират развалини от укрепителната линия между крепостите при Опака, Садина и Войвода. Според намерената керамика, стъкло и метални предмети и др. развалините между село Маково и село Сейдол са определени като ранно-византийски от 5-7 век и са функционирали през късната античност - във връзка с град Абритус.

Религии[редактиране | edit source]

До 1970-те години - само православие. Селото е имало църква, построена в началото на миналия век, вече порутена. В днешни дни в селото има построена нова джамия.По-голямата част от населението изповядва ислям.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

турска дума кочаш узначава каруцар.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.