Максимилиан Хайнрих от Бавария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Архиепископ Максимилиан Хайнрих Баварски
Максимилиан Хайнрих

Максимилиан Хайнрих Баварски (на немски: Maximilian Heinrich von Bayern, * 8 декември 1621 в Мюнхен, † 5 юни 1688 в Бон) е принц с титлата херцог на Бавария от династията Вителсбахи, от 1650 до 1688 г. курфюрст и архиепископ на Кьолн, имперски епископ на Хилдесхайм и Лиеж, ерц-канцлер на Италия, херцог на Вестфалия, от 1657 до 1688 г. имперски абат на имперското абатство Стабло-Малмеди, от 1683 до 1688 г. имперски епископ на Мюнстер. Той е привърженик на контрареформацията и на решенията на Трентския събор.

Максимилиан Хайнрих е третият син на Албрехт (1584–1666), херцог на Бавария-Лойхтенберг и на принцеса Мехтхилд от Лойхтенберг (1588–1634), дъщеря на ландграф Георг Лудвиг и съпругата му принцеса Мари Саломе фон Баден-Баден. По-голямите му братя са херцозите Карл Йохан Франц (1618−1640) и Фердинанд Вилхелм (1620−1629), а по-малкият е Албрехт Сигисмунд (1623−1685), епископ на Регенсбург и Фрайзинг.

През 1637 г. той отива про чичо си архиепископ Фердинанд и става от 1638 до 1650 г. пропст на абатство Ст. Гереон. В Кьолн посещава гимназия, след това от 1637 г. се записва в университет Кьолн. Между 1643 и 1649 г. следва католическа теология в Льовен. В той Лиеж става 1649 г. domdechant.

През 1650 г. Максимилиан Хайнрих последва чичо си курфюрст Фердинанд († 1650). Между 1673 и 1683 г. той се оттегля в абатството Св. Панталеон в Кьолн. Там той живее без своя двор съвсем обикновено и се занимава с алхимия. Той колекционира злато, скъпоценни камъни и монети. От младежките си години той е експерт по обработка на скъпоценни камъни. През 1667 г. той пътува инкогнито до Амстердам, за да проучи там въпроси по алхимия. Максимилиан Хайнрих няма метреси.

Курфюрст Максимилиан Хайнрих умира през 1688 г. в Бон и е погребан в капелата „Три крале“ в катедралата на Кьолн. За негов пооследник е избран Йозеф Клеменс (1688–1723).

Произведения[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Max Lossen, Maximilian Heinrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 53–56.
  • Heinrich Josef Deisting, Maximilian Heinrich, Herzog von Bayern, Kurfürst und Erzbischof von Köln (1621–1688). Eine biographische Skizze. In: Der Arnsberger Landständepokal von 1667. Eine Stiftung des Kölner Kurfürsten Maximilian Heinrich von Bayern für das Herzogtum Westfalen. Arnsberg 1997. ISBN 3-930264-14-5 S. 79–96.
  • The Cambridge Modern History, Volume 5. MacMillian, 1908. с. 53–54. Посетен на 2007-11-27.

Външни препратки[редактиране | edit source]