Максимилиан II Емануел (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан II Емануел, портрет от Йозеф Вивиен

Максимилиан II Емануел (на немски: Maximilian II. Emanuel Ludwig Maria Joseph Kajetan Anton Nikolaus Franz Ignaz Felix, на късо: Max Emanuel, * 11 юли 1662 в Мюнхен; † 26 февруари 1726 в Мюнхен) от династията Вителсбахи е от 1679 до смъртта си 1726 г. курфюрст на Курфюрство Бавария и от 1692 до 1706 г. също генерален щатхалтер (управител) на Испанска Нидерландия. Турците го наричат заради синьото му униформено яке, което се виждало отдалече на бойното поле, Синият крал.

Той е първият син на курфюрст Фердинанд Мария и на принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636–1676), дъщеря на херцог Виктор Амадеус I от Савоя и съпругата му принцеса Христина Френска.

След неговото раждане майка му получава за подарък дворец Нимфенбург и се построява мюнхенската Театинска църква.

След смъртта на баща му на 26 май 1679 г. той поема управлението на Курфюрство Бавария, първо до 1680 г. под надзора на неговия чичо Максимилиан Филип фон Лойхтенберг и модернизира баварската армия по пример на французите.

Максимилиан II се намесва активно в европейската политика. През 1683 г. той помага на император Леополд I да освободят Виена от турците. Той се отличава като добър генерал. След обсадата на Белград през 1688 г. „Синият крал“ (турски Mavi Kral) - както той вече е наричан заради синята му униформа - става известен като победител на турците в цяла Европа и той е произведен от императора на генералисимус и рицар на „ордена на златното руно“.

Неговият син Йозеф Фердинанд Леополд е определен от испанския крал Карлос II за негов универсален наследник, но той умира неочаквано през 1699 г. Когато Карлос II определя в последното си завещание за свой наследник Филип д'Анжу, внук на Луи XIV, през 1701 г. започава Испанската наследствена война. Курфюрстът се бие на страната на французите. Заради загубата той трябва да избяга във Франция през 1706 г. Бавария е окупирана от френската войска. През 1715 г. той може да се върне като курфюрст обратно в Бавария. Неговата мечта да бъде издигнат за крал не се сбъдва.

Максимилиан II строи двореца Шлайсхайм и двореца Фюрстенрид. Той купува за 90 000 брабантски гулди 101 картини, от които дванадесет са от Петер Паул Рубенс, които днес образуват основата на Старата пинакотека. За своята дворцова музика той получава уинструменти между другото от френския дворцов снабдител Pierre Naust в Париж.

През 1722 г. той жени син си Карл Албрехт за Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска, дъщеря на император Йозеф I.

Курфюрст Максимилиан II умира през 1726 г. от удар и е погребан в княжеската гробница на Театинската църква, построена от баща му. Последван е от син му Карл I Албрехт, от 1742 г. като Карл VII, император на Свещената Римска империя.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Максимилиан II Емануел се жени на 15 юли 1685 във Виена за ерцхерцогиня Мария Антония Австрийска († 1692), дъщеря на император Леополд I и неговата съпруга, инфанта Маргарита-Тереза Испанска. Те имат три деца:

  • Леополд Фердинанд (* 22 май 1689 в Мюнхен; † 25 май 1689 Мюнхен), курпринц на Бавария
  • Антон (*/† 28 ноември 1690 в Мюнхен), курпринц на Бавария
  • Йозеф Фердинанд Леополд (1692–1699), курпринц на Бавария и княз на Астурия

След нейната смърт той се сгодява през март 1693 г. с принцеса Леополдине Елеоноре от Пфалц, дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм от Пфалц, която умира три седмици по-късно.

Втори път той се жени на 2 януари 1695 във Везел за принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша († 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собиески и неговата съпруга Мария Кажимера. Двамата имат десет деца:

От неговата метреса Agnes Le Louchier той има един син:

  • Емануел-Франсоа-Йозеф, Comte de Bavière, Marquis de Villacerf (1695–1747)

От друга метреса той има една дъщеря:

  • Мария Йозефа фон Сионсперг (* 1723; † сл. 1729)

Той има още едно дете от друга метреса.

Източници[редактиране | edit source]

  • Ludwig Hüttl, Max Emanuel. Der Blaue Kurfürst 1679-1726. Eine politische Biographie. München: Süddeutscher Verlag, 1976. ISBN 3-7991-5863-4
  • Marcus Junkelmann, Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr. München: Herbert Utz Verlag, 2000. ISBN 3-89675-731-8