Максим Марцинкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максим Марцинкевич
Максим Сергеевич Марцинкевич
руски неонацист
Роден
Починал
ПогребанГробище Кунцево, Русия
Религияправославие
Семейство
Подпис
Уебсайт
Максим Марцинкевич в Общомедия

Максим Сергеевич Марцинкевич, по известен като Тесак (8 май 1984, Москва, СССР – 16 септември 2020, Челябинск, Русия) е руски обществен деец, неонацист,[1] видеоблогър, съосновател и идеолог на неформалното международно обществено движение „Реструкт“, действащо в постсъветското пространство.

За първи път Марцинкевич придобива известност като НС скинхед[2] и лидер на неонацистката младежка организация „Формат 18“.[3] Той е осъждан три пъти за престъпно наказание по член 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация. През 2007 г. срещу него за първи път е образувано наказателно дело, след като той и негови приятели, използвайки неонацистки лозунги и нарушават реда в литературния клуб-кафене „Билингва“.[4] През 2009 г. той е осъден за втори път с присъда за три години, за видео с расистко съдържание, което съдът квалифицира като разпалване на етническа омраза. Спомените за наказателно преследване и три години и половина лишаване от свобода са в основата на книгата „Реструктуриране”, написана от него след освобождаването му. След освобождаването си Марцинкевич създава видеоблог, озаглавен „Лов на педофили“, от който се издържа.[5]

През 2013 г. Марцинкевич е обвинен за трети път по член 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация за публикуване на „скандални видеоклипове“.[6] На 15 август 2014 г. е осъден на 5 години в изправително заведение със строг режим.[7][8][9] (по-късно присъдата е намалена на 2 години и 10 месеца).[10] През есента на 2016 г. Марцинкевич е трябвало да бъде освободен, но вече в изправителното заведение му повдигат нови обвинения и той е оставен в ареста. На 27 юни 2017 г. Марцинкевич е осъден на 10 години затвор в изправително заведение със строг режим по делото за нападения срещу продавачи на синтетичен канабис, извършени в рамките на проекта „Оккупай-Наркофиляй“. През май 2018 г. Московският градски съд отменя присъдата, но през декември същата година Бабушкинският съд на Москва отново осъжда Марцинкевич на същото наказание.[11] Заедно с него на реални срокове лишаване от свобода са осъдени редица негови сътрудници.[12]

Максим Марцинкевич е намерен мъртъв на 16 септември 2020 г. на 36 години в център за задържане.[13]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Според Максим Марцинкевич той е с руски, полски, литовски и беларуски произход. Израства в семейството на Сергей Евгениевич и Виктория Леонидовна Марцинкевич.

Максим е призован в армията, но след като служи няколко дни нанася побой над своя колега, азербайджанец, след което е подложен на допълнителен преглед за психично здраве и е изписан.[14] Той получава прякора „Тесак” заради любовта си към оръжията. Завършва Колеж по архитектура и строителни изкуства. Постъпва в Руския държавен социален университет,[15][16] но е изключен поради задържане.[17] В едно от интервютата той твърди, че е работил като инженер три години и половина.[18] Продава видеоклипове и се опитва да търгува с музика на уебсайта си.

Формат 18[редактиране | редактиране на кода]

Марцинкевич членува в организацията обединени скинхеди „Руска цел“ на Семьон Токмаков. До 2003 г. е член на Народната национална партия. През 2005 г. той създава организацията „Формат 18“, която обединява скинхеди.[15][16][18][19] Числото 18 съдържа инициалите на Адолф Хитлер (букви A и H: A е първата буква на латинската азбука, H е осмата). Членове на организацията атакуват азиатци и емигранти, заснемат действията им на видео и разпространяваха записи по интернет. Марцинкевич също така заснема видеоклипове, които насърчават омразата към чернокожите и антифашистите. Списание „Руски репортер“ описва подобрно видео:

Марцинкевич шокира публиката с видеоклипове на екзекуцията на „таджикски наркодилър“ край гора в покрайнините на Москва. Екзекуцията е извършена от някои палачи в костюми на Ку-клукс-клан. Във видеото таджикът първо е обесен, а след това разчленен. Според списанието това е постановка.

Организацията „Формат 18“ известен период има собствен уебсайт, който през 2007 г. по искане на авторите на един от антифашистките сайтове е закрит.[20] Организацията имаше последователи, които също публикуват свои видеа в интернет с атаки и тормоз над хора. Най-известният такъв видеоклип е „екзекуцията на таджик и дагестанец“, която се появява в интернет през август 2007 г., когато Марцинкевич вече е арестуван. Според изявленията на Следствения комитет на Русия видеото не е инсценирано – показаните в него убийства са истина.[21][22]

През септември 2010 г. организацията „Формат 18“ е забранена от съда за екстремизъм.[23]

Реструкт[редактиране | редактиране на кода]

Като част от движение „Реструкт“ на Марцинкевич има около десет проекта, от тях най-известен е „Оккупай-педофиляй“. Най-известният сред съратниците на Марцинкевич в това движение е Роман Железнов, по прякор „Зухел“, който заминава за Украйна през 2014 г. с цел да се присъедини към въоръжените сили на Украйна и по-късно да участва в конфликта в Донбас на страната на украинците. Тесак смята дейността на Зухел за предателство, тъй като движение „Реструкт“ от гледна точка на Марцинкевич е насочено да бъде извън политиката, в същото време Зухел призовава неговите съмишленици на проукраински митинги в Русия. Срещу Железнов е образувано наказателно дело в Руската федерация по доказателства за използване на наемници.[24]

През октомври 2014 г. срещу Марцинкевич е образувано ново наказателно дело по член за хулиганство,[25] а Марцинкевич се обръща към разследването с искане да го освободи временно в Украйна с формулировката „елиминирайте предателя и провокатора Роман Зухел и на по същото време русофоб-педофил Олег Ляшко“. Поради факта, че и срещу други членове на „Реструкт“ започват масово да завеждат дела, движението обявява саморазпускането си.[26]

През ноември 2014 г. става известно, че в Москва е образувано друго наказателно дело по част 1 на член 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация (разпалване на национална омраза) за написване и публикуване на книгата „Реструкт“, самата книга е обявена за екстремистка.[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Неонацист по прозвищу Тесак задержан на Кубе // Газета.Ru, 2014-01-18. Посетен на 2014-03-04.
  2. ↑ Интервью Максима Марцинкевича (Тесак) на радио
  3. ↑ Прокуратура Москвы подозревает объединение «Формат-18» в экстремизме // Журнал «Шум», 2010-09-10. Посетен на 2014-03-04.
  4. ↑ Максим Солопов, интервьюер. „Это последний троллинг Тесака“ // Meduza, 2020-09-23. Архивиран от оригинала на 2020-09-23. Посетен на 2020-09-25. Это очень интересный момент. В «Билингве» засветились все трое: Тесак, Румянцев и Малюта. Их фотографируют втроём, они стоят один рядом с другим, они все трое вскидывают руки, все трое кричат «Зиг хайль», но почему-то ищут потом только Тесака. (на руски)
  5. ↑ Я в тюрьму не хочу опять // Lenta.ru, 2012-09-18. Посетен на 2014-03-04.
  6. ↑ Националиста М. Марцинкевича заочно арестовали за экстремизм // Общество. РБК, 2013-12-13. Посетен на 2014-03-04.
  7. ↑ В Москве задержан выдворенный с Кубы националист Тесак // Интерфакс, 15.08.2014
  8. ↑ В Москве националисту «Тесаку» предъявлено обвинение. // РБК, 29.01.2014
  9. ↑ Националист Тесак получил 5 лет колонии строгого режима // Росбалт, 2014-08-15. Посетен на 2014-08-15.
  10. ↑ Мосгорсуд смягчил наказание Тесаку до 2 лет и 10 месяцев // Общество. Gazeta.ru, 2014-11-11. Посетен на 2014-11-11.
  11. ↑ Националиста Тесака приговорили к 10 годам колонии за нападение на людей // Политика. РБК, 2018-12-29. Посетен на 2018-12-29.
  12. ↑ Тесак стал в тюрьме сторонником рынка и свобод // Посетен на 2020-09-23. (на руски)
  13. ↑ themoscowtimes.com
  14. ↑ Тесак попал в засаду партизан // Московский комсомолец, 18.02.2013
  15. ↑ а б В Москве задержан один из лидеров скинхедов // Lenta.ru. Посетен на 2014-11-06.
  16. ↑ а б Тесака обвинили в разжигании межнациональной розни // Lenta.ru. Посетен на 2014-11-06.
  17. ↑ РГСУ открестился от Тесака // 2007-07-04. Посетен на 2020-11-23.
  18. ↑ а б Кривец, Наталья. Тесак рассказал «Комсомолке» о своих приключениях в Минске // Комсомольская правда, 2013-02-28. Посетен на 2014-03-04.[неработеща препратка]
  19. ↑ Сайт www.rulit.net. Максим Марцинкевич. Реструкт. С. 1—12
  20. ↑ Закрытие сайта Формат 18 // Архивиран от оригинала на 2007-10-18. Посетен на 2009-08-18.
  21. ↑ Следственный комитет признал подлинность видеозаписи «казни» таджика и дагестанца // Лента. Ру, 2008-06-05. Архивиран от оригинала на 2012-09-06. Посетен на 2020-09-26. Следственный комитет при Генеральной прокуратуре России установил, что размещенный в интернете видеоролик, известный как «Казнь таджика и дага», подлинный, сообщает РИА Новости. Заведено уголовное дело по статье «убийство». <…> Ранее МВД заявляло, что ролик смонтирован и нет повода возбуждать дело по статье «убийство». (на руски)
  22. ↑ Иля Барабанов. Убийство как оно есть // The New Times, 2008-06-16. Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2020-09-26. Следственный комитет при Генпрокуратуре пришёл к выводу, что записанное на видео преступление действительно имело место и вовсе не было спектаклем, как год назад утверждали следователи МВД. (на руски)
  23. ↑ Суд запретил деятельность экстремистской организации «Формат-18» // РАПСИ, 2010-12-20. Посетен на 2011-07-01.
  24. ↑ Украинские неонацисты выгнали из правых Романа Зухеля
  25. ↑ Против Тесака возбуждено новое уголовное дело // Газета.Ru, 2014-10-23. Посетен на 2014-11-06.
  26. ↑ Даниил Туровский. «Белая сотня»: наследники Тесака Кто займет место «Оккупай-педофиляя» // 2014-10-20.
  27. ↑ Блокировка доступа к запрещённым материалам. 2015 год. // Информационно-аналитический центр «Сова», 16.01.2015/30.12.2015

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Максим_Марцинкевич&oldid=11975141“.