Макс Айтингон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Айтингон
Freud and other psychoanalysts 1922 - Max Eitingon.jpg
Роден 26 юни 1881
Могильов Руска империя
Починал 30 юли 1943 (на 62 г.)
Йерусалим в епохата на Британския мандат в Палестина
Гражданство руско, австрийско, палестинско
Професия психоаналитик
Паметна плоча на Макс Айтингон в Берлин

Макс Айтингон (на немски: Max Eitingon) е немски психоаналитик, един от първите и най-преданите ученици на Фройд, основател на ред психоаналитични общества, издателства, библиотеки и институти, организатор на психоаналитично обучение. Заедно с принцеса Мари Бонапарт, Айтингон е бил един от крупните спонсори и талантливи мениджъри, на които психоанализата дължи развитието си през XX век.

Биография[редактиране | edit source]

Айтингон се ражда в богато семейство на предприемач и макар че в течение на живота той няколко пъти сменя своето гражданство (руско, австрийско, палестинско), неговият първи и основен език остава руският. Поради силната логоневроза, която се запазва през целия му живот, Айтингон е принуден да напусне школата и завършва като външен студент. През 1903 постъпва в медицински факултет на Маргбургския университет, а през 1909 се прехвърля в Цюрих, където след няколко години защитава докторска дисертация. В клиниката в Бюргхьолци той се запознава с Карл Абрахам и Карл Юнг и започва да се занимава с психоанализа.

На 28 януари 1907 Айтингон за първи път среща Зигмунд Фройд и след време влиза в неговото Виенско психоаналитично общество; той преминава дидактическа психоанализа при Фройд и започва своя частна практика. След това в Берлин съвместно с Карл Абрахам той създава и развива Берлинско психоаналитично общество, Берлински психоаналитичен институт, библиотека и издателство. След смъртта на Абрахам през 1925, той става президент на Международната психоаналитична асоциация. Когато нацистите идват на власт през 1933 в Германия, Айтингон бидейки открит ционист е принуден да напусне не само територията на Райха, но и изобщо на Европа и се премества в Палестина, където както преди създава Палестинско общество, първата аналитична библиотека и институт. Неговите организаторски способности също са оценени от Съветските тайни служби, с които той си сътрудничи от 1938 г.

Но в историята на психоанализата Айтингон влиза не само като блестящ предприемач, успешен търговец и популяризатор на идеите на Фройд, но също и като автор на ред дидадактически изследвания. През 1922 Айтингон предлага за психоаналитичните общества нова образователна система, която до този ден остава класически модел, състоящ се от личен анализ (сертифициран специалист) и супервайзерски контрол (работа под наблюдение на по-старши колеги). Той също предлага правило, съгласно което психоаналитикът не може да започне своя частна практика, докато не приключи своя курс по дидактическа психоанализа. Това правило е прието от МПА и с някои уточнения от Ото Кернберг е в сила и до днес.

Доколкото е много сложно да се раздели дидактическия психоанализ и супервайзерския контрол, Айтингон предлага внимателно да се изследва този феномен. Неговите работи по преноса в супервизията и в клиниката, остават основни за психоанализата в продължение на вече 80 години.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Eitingon M., Flügel E. Kunst und Sudermann. Eine Laienstudie. Lpz., Schmidt 1900;
  • Eitingon M., Hauptmann G. Kaiser Karls Geisel. Ein Legendenspiel. Bln., S. Fischer 1908;
  • Eitingon M. Report of the International Training Commission. International Journal of Pycho-Analysis. No. 7, 1922. P. 130—134;
  • Eitingon M. Report of the Berlin Psychoanalytical Polyclinic. International Journal of Pycho-Analysis. No. 4, 1923. P. 27 — 37;
  • Sigmund Freud — Max Eitingon Briefwechsel (1906—1939). Michael Schröter (Hg.). Berlin, 2005;
  • Max Eitingon in Memoriam. in Israel Psycho-Analytical Society. No. 8, 1950;

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.