Макс Фасмер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Фасмер
немски лингвист и славист
Макс Фасмер 

Макс Фасмер, ок. 1910 г.
Роден: 28 февруари 1886
Санкт Петербург, Руска империя
Починал: 30 ноември 1962
Западен Берлин

Макс Ю́лиус Фри́дрих Фа́смер (на немски: Max Johann Friedrich Vasmer, на руски: Максимилиан Романович Фасмер), е изявен учен на ХХ век - славист и лингвист. Руски възпитаник и автор на трудове, оценени като високи научни постижения в областта на езикознанието.

Ръководи германската делегацията в Прага на Първия лингвистичен конгрес.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва класическа гимназия в Санкт Петербург. Привлечен от лекция на Ян Бодуен де Куртене, взема решение да се занимава с езикознание. При Ян Бодуен де Куртене получава много добра подготовка по полско езикознание, а при А. А. Шахматов следва история на руския език.

Още в началото на своята научна кариера се посвещава на изучаване на славянските гръцки диалекти, предприемайки пътувания до Гърция, където също така научава албански.

От 1910 г. Макс Фасмер чете лекции в Петербургския университет, а през 1915 защитава докторска дисертация, след което води лекционни курсове в университетите в Саратов, Дорпат (Естония), Лайпциг.

След Първата световна война от 1925 г. започва да издава новото списание „Zeitschrift für slavische Philologie“ в Лайпциг, което замества предходното „Archiv für slavische Philologie“ на Ватрослав Ягич. Езиковедското списание, посветено предимно на славистиката, се утвърждава като авторитетно, привличайки към сътрудничество слависти от много страни. Посредством него Фасмер поддържа връзки със слависти от цял свят, между които и изявените български учени академик Стефан Младенов и професор Кирил Мирчев.

Макс Фасмер умира през 1962 г. в Западен Берлин.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Макс Фасмер, подобно на Афанасий Селишчев, има особен принос в развитието на славистиката и лингвистиката като цяло, и в частност по отношение на славянската (българска) топонимия в Гърция. Селишчев се посвещава на славянската топонимия в Албания, а Фасмер - на тази на територията на Гърция. Още при първите си пътувания в Гърция той прави изследвания на гръцките диалекти и взаимодействието на гръцкия със славянските езици. В резултат на тези изследвания излизат неговите „Гръцко-славянски етюди”.

Славянската топонимия в Гърция е тази която привлича основно вниманието на Фасмер и той достига до важни за българската и световната лингвистична наука изводи. Фасмер доказва тясното родство на славяните в Гърция с българите и „свързва този извод с общото заселническо движение на славянските племена в Македония и Албания, които в съгласие с изследванията на съветския славист А. М. Селишчев определя като български”, според Иван Дуриданов.

По образец на „Энциклопедия славянской филологии” на Ватрослав Ягич, Макс Фасмер издава поредицата от основни трудове на немски по славянска филология „Grundriß der slavischen Philologie und Kulturgeschichte”. В тази поредица е публикувана на немски и първата цялостна история на българския език на академик Стефан Младенов.

Фасмер търси посредством лингвистиката да определи прародината на славяните, който въпрос живо занимава немския езиковед в цялото му научно творчество. За своите изследвания ученият използва метода на изключването, за което бива критикуван. В своите изследвания Фасмер се проявява освен като отличен индоевропеист, а и като полиглот и познавач на угрофинските езици.

През 1941 г. в Третия Райх, излиза на немски „Славяните в Гърция” (Die Slaven in Griechenland) на Макс Фасмер, първия специализиран езиковедски труд по темата, който за съжаление не е издаван на български.

Първото сериозно постижение на Макс Фасмер в лингвистичната наука е неговият „Этимологический словарь русского языка“, който започва да подготвя още от ранните си научни години.

При бомбардировка над Берлин през 1944 г. жилището на Макс Фасмер е разрушено, а с това и всички събрани дотогава материали на учения погубени или разпилени. В следващите следвоенни години той успява да възстанови погубените си записки и от 1953 г. речникът „Этимологический словарь русского языка“ излиза като свезки, като последната свезка излиза през 1958 г. (като издание на Хайделбергския университет). Речникът се отличава както с ценните си библиографски податки, така и с включените и подробно изследвани топоними и антропоними. И до днес този етимологичен речник остава основен справочник на всеки русист и езиковед.

Библиография[редактиране | edit source]

На немски
  • Russisches etymologisches Wörterbuch. Winter, Heidelberg 1953-1958.
  • Die griechischen Lehnwörter im Serbo-Kroatischen. De Gruyter, Berlin 1944.
  • Russische Grammatik. 7. Auflage. De Gruyter, Berlin 1971, ISBN 978-3-11-001933-9 (zusammen mit Erich Berneker; erschienen in der Sammlung Göschen).
  • Russisches Geographisches Namenbuch. Begründet von Max Vasmer, herausgegeben von Herbert Bräuer im Auftrag der Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz. Bearbeitet von Ingrid Coper, Ingeborg Doerfer, Hans-Jochen Pasenow, Klaus Piperek, Marit Podeschwik, Jürgen Prinz, Georg Viktor Schulz und Rita Siegmann. Harrassowitz Verlag, Wiesbaden. Band I - Band X, 1964-81; Band XI (Ergänzungen und Nachträge), 1988, ISBN 3-447-02851-3; Kartenband, 1989, ISBN 3-447-02923-4.
  • Die Slaven in Griechenland. Berlin 1941, Leipzig 1970.
За него
На немски
  • Margarete Woltner, Herbert Bräuer (Hrsg.): Festschrift für Max Vasmer zum 70. Geburtstag am 28. Februar 1956. Harrassowitz, Wiesbaden 1956.
  • Norbert Reiter (Hrsg.): Max Vasmer zum 100. Geburtstag. Harrassowitz, Wiesbaden 1987, ISBN 978-3-447-02733-5.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]