Макс Хоркхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Хоркхаймер
германски социолог и философ
Роден: 14 февруари 1895
Щутгарт, Германия
Починал: 7 декември 1973
Нюрнберг, ФРГ

Макс Хоркхаймер (на немски: Max Horkheimer) е немски социолог и философ.

Роден е на 14 февруари 1895 г. в Щутгарт в еврейско семейство. Получава висше икономическо образование, но още като студент преориентира интересите си към философията и социологията. Посещава лекции на Макс Вебер. През 1922 г. получава първата си научна степен по философия. През 1925 г. защитава дисертация върху Кантовата критика на способността за съждение и става хоноруван (приват) доцент. Той е един от основателите на Франкфуртския институт за социални изследвания и негов директор (1931 - 1965). Издател е на „Списание за социални изследвания“ (1931 - 1941) към института. За професор е избран през 1930 г. След идването на нацистите на власт, принуден да напусне Германия и се установява първоначално в Женева, където организира филиал на Института. Такъв филиал се създава и в Париж. По-късно, с най-близки сътрудници, Хоркхаймер възражда института в САЩ, при Колумбийския университет. В началото на 50-те се завръща заедно с Адорно в Германия. Между 1951 г. и 1953 г. е ректор на Франкфуртския университет. Умира на 7 декември 1973 г. в Нюрнберг, Германия.

Приноси[редактиране | edit source]

Хоркхаймер е безспорно една от най изтъкнатите фигури на Франкфуртската школа и на критическата теория. Някои от главните си идеи разработва в съавторство с Теодор Адорно.