Макс Щирнер
|
||||||||
Йохан Каспар Шмит (на немски: Johann Caspar Schmidt), известен с псевдонима си Макс Щирнер (Max Stirner), е немски философ-младохегелианец, теоретик на анархизма. В книгата си "Единственият и неговата собственост" (1845) се опитва да прокара последователно гледната точка на солипсизма в антропологията, етиката и правото.
Изходен теоретичен пункт на неговия светоглед се явява тезисът за самосъзнанието като творческа сила на историята. Понятията "човек", "право", "морал" се трактуват от Щирнер като "призраци", отчуждени форми на индивидуалното съзнание. Отричайки всякакви норми на поведение, утвърждава, че първоизточници на правото и морала са силата и могъществото на отделната личност. "Човекът" е длъжен да търси не социалната, а "своята" собствена свобода.
В основата на възгледите на Щирнер лежат нихилизмът и анархизмът, които през 40-те и 50-те години на 19 век имат определен успех сред интелигенцията и оказват влияние върху Михаил Бакунин, Фридрих Ницше и др.
[редактиране] Жизнен път
Роден е под името Йохан Каспар Шмит в Байройт в Бавария на 25 октомври 1806 година. Малкото, което се знае за живота му, се съхранява благодарение на Джон Хенри Маккей, който пише биография върху Щирнер и я публикува през 1898 г.
Малкият Йохан е единственото дете в семейството на Алберт Кристиан Шмидт (1769-1807) и София Еленора Райнлайн (1778-1839). Баща му се занимава с изработката на флейти, а майка му е лутеранка. Шест месеца след раждането на своя син, Алберт Шмидт умира на 37 години от туберкулоза. През 1809 година майката на Йохан се жени за фармацевта Хайнрих Балерщет и те се заселват в днешния град в Полша Хелмно, тогава в Западна Прусия, провинция в Кралство Прусия.
Когато навършва 20 години, той се записва в Берлинския университет, където изучава филология, философия и теология. Посещава лекциите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, чиято философия оказва въздействие върху мисълта на Щирнер. Когато е в Берлин през 1841 година, Щирнер участва в дискусии с група млади философи, наричани „Свободните“, които по-късно са определяни от историците като млади хегелианци. Някои от участниците в тези дискусии са колоритни фигури от областите на философията като Бруно Бауер, Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Лудвиг Фойербах и Арнолд Руге. Въпреки че някои от младите хегелианци били пламенни привърженици на Хегеловия диалектически метод и се опитвали да приложат диалектически подходи към заключенията на Хегел, лявото крило на младите хегелианци се разделят с Хегел. Начело на този разрив застават Фойербах и Бауер.
Често дебатите се водели във винения бар Хипелс на улица „Фридрихщрасе“, като младежите Маркс и Енгелс, по това време привърженици на Фойербах, също участвали в тях. Щирнер се среща с Енгелс няколко пъти и Енгелс споменава, че те били „големи приятели“. Не е изяснено обаче дали Маркс и Щирнер са се срещали. Няма признаци, че Щирнер има големи приноси към дискусиите, но той е бил верен член на клуба и внимателен слушател.
Най-често срещаният портрет на Щирнец е скициран от Енгелс, когато той е помолен за това 40 години по-късно от биографа на Щирнер, Джон Хенри Маккей.
Щирнер работи като гимназиален учител за девойки и той пише своето основно произведение „Единственият и неговата собственост“. В известна степен то е полемика, насочена срещу водещите младохегелианци Фойербах и Бауер, но също така и срещу комунисти като Вилхелм Вайтлинг и анархиста Пиер-Жозеф Прудон. Той се отказва от учителската си професия в очакване на полемиката, която се поражда от публикуването на творбата през 1844 г.
Щирнер се жени два пъти. Първата му съпруга е домашна прислужница, в която се влюбва на ранна възраст. Скоро след като се бракосъчетават, тя умира през 1838 г. от усложнения при бременността. През 1843 г. се жени за Мари Денхарт, която е интелектуалка, свързана със „Свободните“. Посвещава „Единственият и неговата собственост“ на съпругата си, но двамата се развеждат през 1846 г. Мари по-късно приема католицизма и умира през 1902 г. в Лондон.
След като публикува своя magnum opus, Щирнер пише отговор Критиците на Щирнер и превежда на немски „Богатството на народите“ на Адам Смит и „Трактат по политическа икономия“ на Жан Батист Сей, което обаче не му носи големи доходи. През 1852 г. пише сборник с текстове, озаглавен „История на реакцията“.
Умира в Берлин на 26 юни 1856 година.
[редактиране] Библиография
- Димитър Иванчев. Полемика върху Щирнер и Ницше. - Философски алтернативи, 2010, № 3,
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max Stirner“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
