Макс фон Галвиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс фон Галвиц
Генерал от артилерията (1911)
General Gallwitz.jpg
Информация
Години на служба 1870 - 1918
Служил на Flag of Prussia 1892-1918.svg Прусия
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Командвания 29-та артилерийска бригада,
15-та пехотна дивизия,
гвардейски резервен корпус,
11-та армия,
12-та армия,
2-ра армия,
5-та армия,
Група армии Галвиц
Битки Френско-пруска война
Първа световна война
*Сръбска кампания
*Битка при Вердюн
*Битка при Сома
*Стодневно настъпление
Отличия Вижте по-долу

Роден 2 май 1852
Flag of Prussia 1892-1918.svg Бреслау, Прусия
Починал 18 април 1937
Flag of Italy.svg Неапол, Италия
Родства генерал Вернер фон Галвиц (син)
Друга работа политически деец
Макс фон Галвиц в Общомедия

Макс Карл Вилхелм фон Галвиц (на немски: Max Karl Wilhelm von Gallwitz) (2 май 1852 – 18 април 1937) е немски офицер от германската имперска армия, генерал от артилерията, отличил се със службата си по време на Първата световна война на Източния фронт, Балканите и Западния фронт.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Макс фон Галвиц е роден на 2 май 1852 в силизийския град Бреслау[1]. Семейството, от което произхожда, е католическо и принадлежащо към средната класа на пруското общество. След завършване на гимназиалното си обучиние постъпва като доброволец в 9-ти полеви артилерийски полк "Генералфелдмаршал Граф Валдерзее", с който взима участие във Френско-пруска война от 1870 - 1871 година[1]. През 1872 година младият Галвиц е повишен в чин лейтенант, а през 1877 година постъпва на обучение в Военната академия на Прусия, където прекарва следващите три години до завършването си. През 1882 година е назначен за адютант на 11-та полева артилерийска бригада, а само година след това започва тригодишната си служба в германския Генерален шаб, по време на която е повишен в ранг капитан. От 1887 г. до 1890 г. е на работа в кавалерийския отдел на пруското военно министерство като към края на службата там е повишен до чин майор. През 1895 г. преминава на строева служба и е назначен за командир на дивизион в 11-ти артилерийски полк, където се задържа около две години преди отново да се завърне във военното министерство. В 1899 г. получава командването на 76-ти артилерийски полк, а две години по-късно на 29-та полева артилерийска бригада заедно с повишението си до чин полковник[1].

През 1902 г. Галвиц е повишен до ранг генерал-майор, след което се завръща като началник на отдел във военното министерство. Три години след това получава командването на базираната в Кьолн 15-та пехотна дивизия и генерал-лейтенантско звание[1]. На 04 април 1911 г. е произведen в чин генерал от артилерията и назначен за инспектор на полевата артилерия на германската армия.

Първа световна война[редактиране | edit source]

След избухването на Първата световна война през август 1914 г. генерал Галвиц е назначен за командир на Гвардейския резервен корпус, който е подчинен на германската 2-ра армия[2]. От 19 до 25 август генералът участва в превземането на важната белгийска крепост Намюр[1].

Служба на Източния фронт[редактиране | edit source]

Пребиването на генерал Галвиц на Западния фронт се оказва краткотрайно, тъй като сложното положение на германската армия в Източна Прусия след неуспехът ѝ при Гумбинен изисква бързото прехвърляне на Гвардейския резервен корпус на Източен фронт. Макар че той пристига твърде късно, за да допринесе за голямата немска победа при Таненберг генералът и войниците му взимат участие в битката при Мазурските езера през септември 1914 г., в резултат от която руснаците са окончателно прогонени от Източна Прусия[1]. По същото време се налага германците да облекчат тежкото положение на австрийците в Галиция и да предприемат нахлуване в руска Полша от към Силезия. За целта е формирана 9-та армия, към която е придаден и Гвардейския резервен корпус на генерал Галвиц. Операцията започва на 28 септември и продължава до края на октомври. По време на настъплението си немските войски успяват почти да достигнат до Варшава, но не успяват да превземат града и скоро след това са принудени да отстъпят под напора на голяма руска контраатака. Почти веднага след този неуспех германците са изправение пред опасността от руско нашествие в Силезия. В резултат 9-та армия е прехвърлена на север около град Позен, от където в началото на ноември предприема второ нахлуване в руска Полша. Тази крупна операция завършва с липса на решително предимство за която и да е от противниковите страни, но руската заплаха за Силезия все пак е премахната.

На 9 февруари 1915 година генерал Галвиц е назначен за командир на армейска група носеща неговото име. Десетте дивизии под негово командване имат за задача да обезпечат германските 8-ма и 10-та армия по време на зимното сражение в Мазурия от възможно настъпление на руските 1-ва и 12-та армия срещу тила им. Във връзка с това Галвиц започва настъпление, при което на 24 февруари е овладяно градчето Прасниш. Скоро то е загубено вследствие на руска контраатака, която отблъсква немците обратно до изходните им позиции. През юни вследствие на Горлицкия пробив у немското командване се възражда идеята за обкръжаване на руските войски в Полша. На генерал Галвиц също е отредена роля и той е натоварен с осъществяването на ново настъпление срещу Прасниш, за което разполага с около 14-те пехотни дивизии на своята група т.е. с общо 177 000 войници и 1256 оръдия[1]. Атаката започва с масирана артилерийска бомбардировка на 30 юни 1915 г. и успява да изтласка руснаците нанасяйки им тежки загуби. Въпреки това твърдата неприятелска съпротива успява да провали германския план за обкръжение, а руските войски не само се изплъзват от стягащата се примка, но и се установяват на нови отбранителни рубежи. За приноса си в тези боеве генерал Галвиц е награден на 24 юли 1915 г. с най-висшето военно отличие на кралство Прусия — ордена Pour le Mérite[2]. На 7 август групата Галвиц се преобразува в новата 12-та армия.

Служба на Балканите[редактиране | edit source]

На 22 септември 1915 г. генерал Галвиц освобождава поста на командващ 12-та армия и заминава за южна Унгария, където на 30 септември оглавява новосформираната 11-та германска армия[1]. Тази армия е подчинена на група армии Макензен чиято основна цел е разгрома на Сърбия и трайното отваряне на сухоземните и речни връзки между Австро-Унгария и България.

На 6 септември 1915 г. офанзивата зпочва с масирана артилерийска бомбардировка от 470 немски оръдия разположени на северния бряг на Дунав. Скоро след това войниците на генерал Галвиц прекосяват голямата река и на 9 октомври овладяват Белград. След прехвърлянето на войските настъплението е временно забавено докато се прехвърлят армейските обози и се построят мостове през Дунав, но немците все пак влизат в непосредствена връзка с съседната 3-та австро-унгарска армия към 13-ти същия месец[3]. Опитите да се разбие сръбската армия в решително сражение не успяват, а вместо това последната умело отстъпва. Големи трудности при настъплението създават лошите пътища и неспособността на 11-та армия да се изхранва от напълно от изтощените окупирани сръбски земи, което допълнително забавя немските части. Недоволен от бавното настъпление фекдмаршал Макензен често е принуден да подтиква генерал Галвиц към по-бързи и по-енергични действия, но въпреки това плановете на фелдмаршала за решителен бой със сърбите при Крагуевац се проваля именно заради изоставането на част от немските сили[4]. Все пак генерал Галвиц постига значими успехи съпроводени с пленяването на множество вражески войници, като само при превземането на Крушевац на 6 ноември в плен попадат 4000-5000 сърби[5].

След завладяването на Ниш от българските войски и свързването на 11-та и 1-ва армия германското главно командване заповядва оттеглянето на значителна част от корпусите подчинени на генерал Галвиц като за по-нататъшното преследване на сърбите оставя само с три дивизии. С тези сили 11-та армия участва в Косовската операция, в резултат от която сръбската армия е окончателно разгромена, но не и унищожена.

При приключването на операциите срещу Сърбия през декември 1915 г. 11-та армията е усилена с българската 5-та дунавска дивизия, но въпреки това генерал Галвиц не спуска веднага войските си на гръцката граница, а методично ги придвижва на юг едновременно с поправянето на жп линията в долината на Вардар, предпазвайки ги по този начин от продоволствени други лишения[6]. В края на февруари армията се нарежда редом до другите български войски по границата, но дейността на самия генерал Галвиц на Балканите приключва съвсем скоро след това.

Служба на Западния фронт[редактиране | edit source]

На 24 март 1916 г. Галвиц е освободен от поста командващ 11-та армия и изпратен на Западния фронт, където поема началството на войски, които действат на левия бряг на река Маас, като част от германската 5-та армия, по време на голямото Вердюнско сражение[1]. На 5 април генералът започва атака и скоро постига значими успехи с превземането на важните за френската отбрана Височина 304 и хълмовте около Ле Морт-Ом[2]. В качеството си на опитен артилерист Галвиц отделя особено внимание на борбата с противниковата артилерия. През май французите контраатакуват и завземат част от окопоте на Ле Морт-Ом, което води до известно изостряне на отношенията между генерал и Галвиц и прекия му началник кронпринц Вилхелм, което е изгладено след поредната немска атака, която успява да възвърне част от загубените позиции. Битката процължава до края на май и началото на юли, време през което немските сили са постепенно изтощени и лишени от подкрепления поради неуспехите на австро-унгарците на изток. При тези условия важната задача да се неутрализира френската артилерия не е постигната

Борбата при Вердюн още не е заглъхнала, когато започва голямата съглашенска офанзива при река Сома, която налага бързото прегрупиране на немските сили. Именно на този критичен участък от Западния фронт е изпратен генерал Галвиц, за да поеме командването на германската 2-ра армия и едновременно с това оглави на 19 юли новосъздадена армейска група състояща се от тази армия и от 1-ва армия[1]. В течение на следващия месеци двете страни са вкопчени в една от най-ужесточените и кръвопролитни битки на войната. Група армий "Галвиц" се оказва временна мярка и на 28 август е заменан от армейската група на кронпринц Рупрехт, но генералът от артилерията остава командир на 2-ра армия и заедно с нея продължава да отблъсква съглашенските атаки през септември и ноември[2]. За успешно водената от Галвиц отбрана по време на сражението при Сома той е награден с Голям кръст на ордена на Червения орел.

На 17 декември 1916 г. генерал Галвиц се завръща във Вердюнския сектор на фронта като поема командването на германската 5-та армия[1]. По това време голямото сражение, което се водило в този район от месец февруари е завършило,а задачата на немските войски е да удържат своята линия в дългосрочен план. Така първата половина на 1917 г. преминава без големи сражения по бреговете на река Маас, но с известно неразбирателство между Галвиц и генерал-квартирмайстера на на германската армия Лудендорф. Причината за това е в непрекъснатите категорични откази на последния да разреши предлаганите от Галвиц широкомащабни атаки. Едва на 1 август е предприета атака срещу височините на Ле Морт-Ом, която макар и ознаменувана с известен успех е съпроводена с тежки загуби. Скоро обаче французите започват серия от контраатаки, които принуждават немците да евакуират Ле Морт-Ом. На 23 декември 1917 г. Галвиц е награден с ордена Черен орел лично от императора[2]].

На 1 февруари 1918 г. отново е формирана група армии "Галвиц" състояща се от 24 дивизии и с район на действие около Вердюн, на фронт простиращ се от Аргонския лес до река Мозел[1]. По време на започналото през месец март голвмо немското пролетно настъпление войските на генерал Галвиц е да поддържат съседната 18-та армия като отвличат вниманието на французите в своя сектор. Последната немска офанзива не постига целта си, което скоро изправя германските армии на Западния фронт пред голямо съглашенско контранастъпление под чиито удари попадат и войските на генерал Галвиц. На 12 септември 1918 г. 7 непълни немски дивизии с 560 оръдия биват атакувани от американски сили превъзхождащи ги почти осем кратно и целящи елиминирането на заетия от германците Сен Миелски клин. Изправени пред такива обстоятелства немските сили претърпяват сериозно паражение като губят над 400 оръдия, а броя на пленените германци достига 13000-16000, в резултат на което са принудени да отстъпят[2]. Няколко дни след това сражение генерал Галвиц предава командването на 5-та армия на генерал Марвиц с цел по-доброто координиране на отбранителните действия, но остава начело на армейската група.

На 26 септември американците и французите започват голяма офанзива в районна на Аргонския лес и по река Маас, която е посрещната с упорита съпротива от страна на група армии "Галвиц". Първите атаки на съглашенците са отбити, но техните големи резерви и числено превъзходство им позволяват да продължат атаката и на 4 октомври, но отново биват отбити от немците като успяват да пробият отбраната едвам в средата на октомври. Германците отново се оттеглят постепенно нанасяйки големи загуби на атакуващите ги американци и французи. Цялостното положение на германската армия обаче остава тежко, което води до оставката на 26 октомври на Лудендорф и до заминаването на генерал фон Галвиц и генерал фон Мудра за Берлин, където двамата са призовани, за да изяснят военното положение на новото правителство. Съветите на двамата опитни командири да се продължи съпротивата срещу съглашенците в крайна сметка не са приети и Галвиц е отпратен обратно на фронта, където войските му продължават ужесточената борба, оставени без резерви и непрекъснато принуждавани да отстъпват. Краят на войната настъпва скоро след това на 11 ноември 1918 г. Военната кариера на генерал фон Галвиц приключва на 9 декември с преминаването му в запаса[2]. Скоро след това той получава признание за ролята си във войната от Лудендорф и кронпринц Вилхелм, които открито заявяват, че го считат за един от най-добрите лидери и военни умове, с които германската армия е разполагала[2].

След войната[редактиране | edit source]

След войната генералът от артилерията се заема с писането на мемоарите си и влиза в политиката като на 6 юни 1920 г. е избран за член на Райхстага от Германската национална народна партия[1]. След разпускането на парламента през 1924 той се оттегля от политическия живот[2].

През април 1937 г. фон Галвиц заминава на пътешествие из Италия, но по време на посещение в Помпей заболява тежко и се налага да бъде транспортиран до Неапол. Там на 18 април, в 13 и 30 часа генералът умира почти на 85-годишна възраст[2]. Погребението му се състои с държавни почести на 23 април във Фрайбург.

Единственият му син Вернер, който служи като генерал във Вермахта, е убит около Севастопол през 1944 г[7].

Награди[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь., стр. 354-356
  2. а б в г д е ж з и к General der Artillerie Max von Gallwitz – Sein Leben und sein Wirken vor Verdun
  3. Българската армия в световната война 1915-1918, том ІI, стр. 847-848
  4. Българската армия в световната война 1915-1918, том ІI, стр. 849-854
  5. Българската армия в световната война 1915-1918, том ІV, стр. 712
  6. Недев, Никола (1923). Дойранската епопея 1915 - 1918, стр. 34. Печатница на Армейския Военно - Издателски Фонд; София.
  7. The Kaiser's warlords: German commanders of World War I., стр. 46

Източници[редактиране | edit source]

  • General der Artillerie Max von Gallwitz – Sein Leben und sein Wirken vor Verdun
  • Залесский, Константин. Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь. М., «Вече», 2000. ISBN 5783806277
  • Ronald Pawly. The Kaiser's warlords: German commanders of World War I, Osprey Publishing, 2003 ISBN 9781841765587
  • Щаб на войската, Военно-историческа комисия, Българската армия в световната война 1915-1918, том ІI, Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на първа армия през границата от 1-ви до 14-ти октомври, София 1936
  • Щаб на войската, Военно-историческа комисия, Българската армия в световната война 1915-1918, том ІI, Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на I армия към долината на р. Морава и това на Северната група от II армия към Лесковец и Прищина от 22-и до 31-и октомври, София 1940

Външни препратки[редактиране | edit source]