Малгашки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малгашки език
Страна Мадагаскар, Коморските (?) острови
Брой говорещи 13 100 000
Систематизация по Ethnologue
-Австронезийски
.-Малайско-полинезийски
..-Баритски
...-Източнобаритски
....-Малгашки
.....→Малгашки
Официално положение
Официален в Мадагаскар
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 mg
ISO 639-2 mlg
ISO 639-3 XMV, XMU, XMW MEX, XMV, XMU, XMW

Малгашкият език е австронезийски език, говорен от около 13 100 000 души в Мадагаскар.

История[редактиране | edit source]

Малгашкият език не е свързан с близките африкански езици. Той се явява най-западния от малайско-полинезийските езици, принадлежащи към австронезийското семейство. Този факт е установен още през ХVІІІ в. Малгашкият език е родствен език на тези в Индонезия, Малайзия и Филипините. Най-близък до него се явяват езиците, разпространени на остров Борнео. Базовата лексика на малгашкия език съвпада на -0% с лексиката на езика ма`анян в района на река Барито на Юг от Борнео. Това означава, че Мадагаскар е бил заселен с преселници именно оттам. Не е установена причината за тази колонизация. По-късно индонезийските преселници се смесват с такива от Източна Африка и с араби. В малгашкия език има заемки от езиците банту, суахили и арабски, а също така и от френски (в миналото език на колониалното правителство на Мадагаскар) и от английски (на който през XVІІІ век са говорели пиратите, чиито бази са били на острова) Езикът има писмена литература от ХV век и богата традиция на устни поетически предания и легенди.

Граматика[редактиране | edit source]

Орфография[редактиране | edit source]

От 1823 г. езикът има писменост на основата на латинската азбука. До този период е използвана арабската писменост в магическите и астрологическите текстове. Орфографията се базира на фонетични принципи с някои изключения. Буква i в края на думата се заменя с y, а буква о се чете като /u/. Азбуката се състои от 21 букви: a, b, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, r, s, t, v, y, z.

Използват се също така диакретически знаци, обаче тяхното използване не е стандартизирано. Така, че за обозначението на ударение може произволно да се използват знаците за "остро ударение", "надбуквено двуеточие" и тн, последният знак наред с тилдата при поставянето ѝ над буква n, я превръща във велярната сонорна ŋ. Циркумфлексът се съхранява в орфографията на думите, заимствани от френския език.

Алфавит состоит из 21 буквы: a, b, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, r, s, t, v, y, z.

Речник[редактиране | edit source]

"цинги"-там, където не можеш да ходиш бос

Фрази[редактиране | edit source]

Български Малгашки IPA
Английски Anglisy ãŋɡliʂ
Да Eny ˈʲenj
Не Tsia, Tsy [1] tsi, tsʲ
Здравей, как си? Manao ahoana! manaˈʷonə̥, manaˈonə̥
Здравей! Salama! saˈlamə̥
Добре съм, благодаря ти! Tsara fa misaotra. ˈtsarə̥ fa mʲˈsoːtʂə̥
Довиждане! Veloma! veˈlumə̥
Моля! Azafady azaˈfadʲ
Благодаря ти! Misaotra mʲˈsoːtʂa
Заповядай отново! Tsy misy fisaorana. tsʲ ˈmisʲ fʲˈsoːranə̥
Извинете ме! Azafady with arm and hand pointing to the ground azaˈfadʲ
Съжалявам Miala tsiny mjala ˈtsinʲ
Кой? Iza? ˈiːza, ˈiza
Какво? Inona? inːa
Кога? Rahoviana? roᶷˈvinə̥, rawˈvinə̥
Къде? Aiza? ajzə̥
Защо? Fa maninona? fa maninːə̥
Как? Ahoana? aˈʷonə̥
Колко? Firy? ˈfirʲ
Колко? Hoatrinona? ʷoˈtʂinːə̥
Как се казваш? Iza no anaranao? iza njanaraˈnaw
За Ho an'ny wanːi
Защото Satria saˈtʂi
Не разбирам! Tsy mazava, or tsy azoko. tsʲ mazavə̥
Да, разбирам! Eny, mazava (or azoko). ʲenʲ mazavə̥
Помощ! Vonjeo! vunˈdzew
Можете ли да ми помогнете, моля? Afaka manampy ahy ve ianao azafady? afaka manapʲ a ve enaw azafadʲ
Къде е тоалетната? Aiza ny efitrano fivoahana? (Aiza ny V.C.?) ajza njefitʂanʷ fiˈvwaːnə̥
Говорите ли английски? Miteny anglisy ve ianao? miˈtenʲ ãŋˈɡliʂ ve eˈnaw
НЕ говоря малгашки! Tsy mahay teny malagasy aho. tsʲ maaj tenʲ malaˈɡasʲ a
Не говоря френски. Tsy mahay teny frantsay aho. tsʲ maaj tenʲ frantsaj a

Ударение[редактиране | edit source]

За малгашкия език е характерно динамичното ударение с елементи на количествено ударение. В много сложните думи, ударението пада (като правило) на предпоследната сричка (mòra, karàma, farafàra), а в думите, завършващи на -ka, -tra, -na на третата сричка от края. В производните и заимствани думи ударението може да пада и на други срички: ôperà.

Понякога ударението може да играе смислово-различителна роля:

  • vòvo «риба-капан» — vovò «лай на куче»
  • gàga «удивен» — gagà «удивявам се»

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. преди глагол