Малдиви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Малдиви
ދިވެހިރާއްޖޭގެ ޖުމްހޫރިއްޔާ
Знаме на Малдивски острови
Герб на Малдивски острови
(знаме) (герб)
Национален химн: ޤައުމީ ސަލާމް,
Местоположение на Малдивски острови
География и население
Площ 298 km²
(на 206-то място)
Граници Индийски океан
Климат тропичен
Столица Мале
4°10′ с. ш. 73°30′ и. д. / 4.166667° с. ш. 73.5° и. д.
Официален език дивехи, английски
Население (пребр., 2006) 298 968[1]
Население (оценка, 2010) 313 920[2]
Гъстота на нас. 1 036,9 д./km²
(на 11-то място)
Управление
Президент Мохамед Нашид
Организации Общност на нациите, ООН
История
Независимост от Великобритания
обявена 26 юли 1965 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 2 931 млн.[3]
БВП на човек (ППС) 9 005[3]
ИЧР (2010 г.) Повишение0,602 (среден
)
(107-мо)
Валута Малдивска руфия (MVR)
Други данни
Часова зона UTC
Интернет домейн .mv
Телефонен код 960
Официален сайт www.visitmaldives.com

Малдивите (на дивехи: ދިވެހިރާއްޖެ) са островна държава в Индийския океан, състояща се от група атоли и намираща се на югозапад от Индия и на около 700 км югозападно от Шри Ланка. Те са най-малката азиатска държава и по население, и по територия.

Най-високата им точка е 2,3 метра над морското равнище, а средната им височина е 1,5 м. Общата им площ е 300 км². Столицата се намира на най-големия атол и се нарича Мале. Малдивите нямат нито една река или голямо езеро и се чувства недостига на питейна вода. Температурата на въздуха целогодишно е между 24°C до 33°C.

История[редактиране | edit source]

Архипелагът е бил заселен преди повече от 2000 години. Жителите му са били будисти още по времето на великия Ашока около 3-ти век преди новата ера. Араби и персийци започват да се заселват в района около V-VI век. Ислямът навлиза на островите като основна религия през 1153 г. Проповедникът на исляма се самопровъзгласява за султан и основава династия, която просъществува няколко века. Малдивите попадат под владичеството на Португалия (1558), а след това под това на Холандската Ост-Индия (1654). През 1887 стават протекторат на Англия. Получават независимост на 26 юли 1965, а на 11 ноември 1968 след проведен референдум са обявени за република. Момун Абдул Гаюм става президент през 1978 година и остава на този пост до 2008 година, тъй като е преизбиран 6 последователни пъти в отсъствието на опозиция и служи 6 петгодишни мандата. След разрешаване на политическите партии на негово място с всенародни избори е избран Мохамед Нашид.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Малдивските острови са президентска република. Президентът е държавен и правителствен глава и се избира пряко за 5 години и ръководи висшия изпълнителен орган - министерския съвет. Висшият законодателен орган (народният меджлис) е еднопалатен парламент от 50 депутата (8 от тях се назначават от президента, а 42 се избират за 5 години от населението).

Политическите партии са разрешени от 2005:

  • Народна партия на Малдивите
  • Партия на справедливостта
  • Ислямска Демократична партия
  • Демократична партия на Малдивите (издига кандидатурата на сегашния президент Мохамед Нашид)

Административно деление и въоръжени сили[редактиране | edit source]

Републиката е разделена на 19 островни групи и един дистрикт - Мале. Въоръжените сили се състоят от сили за бързо реагиране, сили на безопасността и морски стражи. Според данни от 2003 година годни за военна служба са 37 100 човека.

География[редактиране | edit source]

Малдивите - 1190 малки коралови острова, групирани в 26 атола
Разположение на Малдивите в Индийския океан

Малдивският архипелаг се състои от 26 атола, обединяващи 1190 коралови острова, които се простират на територия от 90 000 квадратни километра, което прави Малдивите една от най-разкъсаните и разпръснати на голяма територия държави в света. Състои се коралови рифове и пясъчни ивици по продължението на 960 км дълга подводна планинска верига, издигаща се от дълбините на Индийския океан. Само 203 острова са обитаеми, най-големият от които - Мале, където се намира и единственият град и единственото пристанище - едноименната столица. Повечето острови са обкръжени от коралови рифове. Всеки атол има средно по 5 до 10 населени острова и 20 до 60 ненаселени. Малдивите са и най-ниската държава в света - най-високата точка на територията ѝ достига едва 2,3 метра. На някои острови обаче има дюни, които достигат 3 метра височина.

През 2008 година президентът след избирането си обявява намерението си за закупуване на земи в Австралия, Индия и Шри Ланка поради загрижеността от глобалното затопляне на климата и повишаването нивото на световния океан.[4] Земите ще бъдат закупени със средства от туризма.[5] Около 600 000 туристи посещават архипелага всяка година.

За последните 100 години нивото на океана в този район се е издигнало с 20 сантиметра. Около 1970 година обаче нивото е паднало с около 20 сантиметра.[6] Някои прогнози показват, че има вероятност около 2050 година островите да изчезнат напълно.[7] Други прогнози предричат, че нивото на окена в тази част на света ще се издигне с около 60 см около 2100 година.

Земетресението в Индийския океан от 2004 година и последвалото го цунами нанася големи щети на икономиката, обществото и природата - много хора остават бездомни, а на заобикалящата среда са нанесени необратими вреди.

Почвата представлява около 15 сантиметра хумус, под него се намират около 50-60 см пясъчници и след това пясък. Кокосовите палми са националното дърво на страната и се намират в изобилие на островите. Поради недостига на прясна вода обаче другите видове растителност са рядкост. Някои дървета, като например манго започват да умират поради просмукването на солена вода в почвата. Повечето постоянни жители разчитат на дъждовна и грунтова вода за питейни нужди.

Стопанство[редактиране | edit source]

Водещи отрасли в икономиката на страната са туризъм, риболов, корабоплаване и търговия. Добиват се също така бисери и корали.

Климат и туризъм[редактиране | edit source]

Климат[редактиране | edit source]

Температурите варират между 24 и 33 °C през цялата година. Влажността на въздуха е висока, но не се усеща осезателно поради постоянния бриз. Преобладават два сезона - сух (през зимата) и дъждовен (през лятото). Валежите са 2 540 милиметра на север и 3 810 милиметра на юг.

Туризъм[редактиране | edit source]

Малдивите са почти напълно непознати до 1970-те. Населени са само 200 острова от общо 1192 и на тях живеят 328,536 души (според преброяването от 2012). Туризмът представлява около 30% от брутния вътрешен продукт и основната причина за развитието на икономиката на тази страна и създаването на работни места. Първият курортен комплекс отваря врати през 1972 година.

Съгласно официалната правителствена страница за туризма[8] 1972 година бележи началото на прехвъляне на тежестта на икономиката от риболова към туризма. Днес страната има 89 курортни комплекса с капацитет от 17 000 легла за 600 000 туристи, които ежегодно посещават Малдивите. Те са предпочитано място заради сравнително умерения климат, чистата синя вода, белите пясъчни ивици, възможността за практикуване на водни спортове целогодишно и заради изключително интересния и богат подводен свят. ÉÉÉÉÉÁ

Риболов[редактиране | edit source]

Рибарска лодка

Риболовът е вторият по значимост сектор на промишлеността след туризма. Според националната традиция и думите на президента риболовът е основен за оцеляването на нацията.[9] Малдивите имат изобилие на различни видове риба - риба тон, баракуда, махи-махи (делфинова риба) и много други. Освен идустрия, риболовът е и развлечение, както за местните жители, така и за туристите. Той е бил основно препитание за жителите от векове. Дори и днес в него е заето половината от трудоспособното население на държавата, съсредоточено в частния сектор. Около 50% от улова се изнася навън - основната част заминава за Шри Ланка, а останалата за Япония, Сингапур, Тайланд и Германия.[10] 90% от експорта на рибата е или замразена, в консерви или изсушена. Само 10% от нея е прясна.

Земетресението от 2004 година и последвалото цунами[11] не успяват да нанесат съществени вреди на кораловия риф и на риболова като цяло.[12]

Рибарите са имали водеща роля в икономиката до 1985 година, когато туризмът ги измества на второ място. Въпреки това риболовът и туризмът остават взаимосвързани и осланящи се преди всичко на кораловия риф за своето оцеляване. Около 22 000 души са ангажирани по един или друг начин с риболовната индустрия.

Земеделие и търговия[редактиране | edit source]

Земеделието играе сравнително малка роля в икономиката на страната. С разрастването на туризма намалява и така по принцип оскъдна обработваема земя. Друг проблем е недостига на вода за напояване. Значителна част от селскостопанската продукция се внася. Основната култура, която се отглежда е кокосовата палма, а също така хлебно дърво, банани, манго и птици. Промишлеността е представена от малки знаятчийски работилници, текстилни и рибо-консервни предприятия, които произвеждат основно дрехи, сувенири и лодки.

Демография[редактиране | edit source]

Столицата Малe
Данни за растежа на населението в хиляди, 2005

Малдивите са съставени от смесица от различни етноси и култури, които са населявали островите по едно или друго време. Най-вероятно първите заселници са дошли тук от южна Индия и Шри Ланка.

В държавата има сложно социално разслоение, което се базира на професия, имотно състояние, семейни връзки, произход и ислям. Основно населението се дели на благородници (bēfulhu) и обикновени граждани. Социалният елит живее в Мале. Вероятността туристите да се срещнат с местното население е много малка тъй като туристическите курорти не са построени на острови, където живее местно население.

През 1905 населението е 100 000 души и остава непроменено до 1970-те. След получаване на независимост през 1965, здравеопазването се подобрява и през 1978 броят на населението се удвоява. Около 2007 година то достиха 300 000. Според данни от април 2008 около 70 000 чуждестранни работници и 33 000 нелегални имигранти представляват 1/3 от населението на страната. Общият брой на населението е 301 475 (юли 2000), 369 031 (юли 2007) [13]

Възрастова структура
0-14 години 15-64 години над 65
46% (2000) 43% (2007) 51% (2000) 54% (2007) 3% (2000) 3% (2007)

Език, религия и култура[редактиране | edit source]

Един от ненаселените острови

Културата на Малдиви е повлияна от различни видове източници, но най-важните са намиращите се в близост Шри Ланка и Индия. Официалният и най-широко разпространен език е дивехи, който спада към групата на индо-европейските езици. Английският се ползва широко в търговията и някои правителствени училища. Езикът е със санскритски произход.

Древните крале пренасят будизма от континента на островите. След дългия будистки период[14] мюсюлманите донасят със себе си Суни исляма, който се налага като религия около 12-ти век. Въпреки че това е преобладаващата религия, се забелязват и отделни части със суфизъм, като например някои мавзолеи, които днес се считат за културно наследство.

Суни е официалната религия за цялото население и изискване за получаване на гражданство.

Малдивите са една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание[15]

В езика има основно арабски влияния. Забелязват и отделни елементи от африканската култура, пренесена тук основно от освободени в миналото роби, доведени на островите от благородници.

Източници[редактиране | edit source]

  1. TABLE PP 1: CENSUS POPULATION BY SEX, SEX - RATIO AND INTER-CENSAL VARIATION OF POPULATION, 1911 - 2006. // Planning.gov.mv. Посетен на 2010-12-30.
  2. Data: Maldives. // World Bank. Посетен на 1 September 2011.
  3. а б Maldives. // International Monetary Fund. Посетен на 2011-04-21.
  4. http://www.guardian.co.uk/environment/2008/nov/10/maldives-climate-change Paradise almost lost: Maldives seek to buy a new homeland. The Guardian
  5. http://www.guardian.co.uk/environment/2008/nov/10/maldives-climate-change
  6. Mörner N.-A. и др. Sea Level Changes: The Maldives Project Freed From Condemnation to become Flooded (PDF). // IGCP Project No. 437 Puglia 2003 - Final Conference. 10 February 2005.
  7. Honey, I Sunk the Maldives
  8. [1]
  9. Fishing in the Maldives. // Maldives.com. Посетен на February 4, 2009.
  10. Chapin Metz, Helen. Maldives: A Country Study:Fishing. // Library of Congress, Washington D.C., 1994. Посетен на February 4, 2009.
  11. Government of Maldives and United Nations Post-Tsunami Lessons Learned and Best Practices Workshop 2005.
  12. Assessment of Damage to Maldivian Coral Reefs and Baitfish Populations from the Indian Ocean Tsunam
  13. People
  14. http://www.maldivesstory.com.mv/site%20files/after%20islam/latest/conversion-frames.htm Untitled Document at www.maldivesstory.com.mv
  15. The seven countries where the state can execute you for being atheist. // http://www.washingtonpost.com.+The Washington Post, 10 декември 2012.