Малина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Малина.

Малина
Rubus-idaeus-Raspberry.jpg
Дива малина от Плана
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Rubus Малина
вид: R. idaeus Малина
Научно наименование
Уикивидове Rubus idaeus
Linnaeus, 1753

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от род розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име. Съществуват около 320 вида.

Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.

Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност отгоре надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар - добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.

Плодът на малината е много сложен — образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4.56 - 4.67% захар, 1.13 - 1.96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг%), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са малборо, "Прусия", нюбург и др. и българските сортове рубин и "№ 195". В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800–900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи — до 1500 kg от декар.

Лечебни свойства[редактиране | edit source]

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането , затова се използват в диетичното хранене , особено в детското. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.


Външни препратки[редактиране | edit source]