Малина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Малина.

Малина
Rubus-idaeus-Raspberry.jpg
Дива малина от Плана
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Rubus Малина
вид: R. idaeus Малина
Научно наименование
Уикивидове Rubus idaeus
Linnaeus, 1753

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от род розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име. Съществуват около 320 вида.

Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.

Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност отгоре надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар - добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.

Плодът на малината е много сложен — образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4.56 - 4.67% захар, 1.13 - 1.96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг%), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са малборо, "Прусия", нюбург и др. и българските сортове рубин и "№ 195". В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800–900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи — до 1500 kg от декар.

Лечебни свойства[редактиране | edit source]

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането , затова се използват в диетичното хранене , особено в детското. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях. Малините са с високо съдържание на фибри и антиоксиданти, които им дават ценни здравословни свойства. Антиоксидантните свойства на малините са 50% по-високи от тези на ягодите. Заради аромата и сочността на малините, те са любими на всички, най-вече на малчуганите. Това е от изключителна важност, тъй като с това те допринасят голям набор от полезни вещества на организма. Дивата малина расте в горите и храстите, а култивираната се отглежда в почти всички райони на страната. В последните години на много места в България са създадени големи масиви и ферми за отглеждане на малини, тъй като притежава много лечебни свойства.

Малината има противовъзпалително, потогонно и запичащо действие. Също така са установени и бактерицидни и понижаващи температурата ефекти. Листата на малината се използват при простуда, ревматизъм, диария. В народна медицина се препоръчва те като билки да се използват при продължителна менструация, гастрити, ентерити, възпаление на дихателните пътища и др. Коренищата и цветът на малината се приемат при треска и главоболие. Външно може да се използва за бани при хемороиди и при възпаление на кожата, като от тях се прави лечебна отвара.

С най-много лечебни свойства се отличава горската малина, тъй като при нея те се запазват дори при термична обработка. Добре е плодовете да се третират със захар или да се сушат. Малините, отглеждани в селските дворове и вилни градини, също са много полезни. Ценят се заради съдържание на фруктова захар и пектин. Съдържат до 90% захар, органична киселина, най- вече ябълчена– от 0,6 до 2,4 % и много кетони и етерични масла.

В малината може да се открие и салицилова киселина, която е компонент на аспирина и благодарение на нея това растение е едно от най-добрите природни средства против различни възпалителни процеси. Смята се още, че е по-добро лекарство от аспирина, най-вече заради това, че не води до язва при продължителна употреба.

Малината съдържа витамин С, каротин,калций, желязо, мед, йод и цинк. Само 200 грама малини осигуряват необходимата дневна доза от витамин С. Енергийната стойност на малините се определя на 41 кал. на 100 г.

Макар и в по-малки количества, малините съдържат и други витамини. Това са бетакаротин, витамин В1, витамин В2 и витамин В9. Първите подпомагат растежа, зрението и усвояването на хранителните вещества. Фолиевата киселина (В9) е важна за развитието на мозъка и гръбначния стълб, както и при бременни.

Малините се препоръчват при разширени вени,тъй като укрепват стените на кръвоносните съдове, използват се при понижена имунна система или различни кръвотечения. Ниската стойност на калории и високо съдържание на фибри правят малините една страхотна храна както за диети, така за лекарство за хора, които страдат от диабет тип 2 и сърдечни заболявания.

В прясно състояние като билка малината се използва за общоукрепващо и тонизиращо средство. Малините подобряват храносмилането и утоляват жаждата. Чай от листата на малината се използват за лечение на диария, колики, киселини, а външно се използва при кървящи венци и възпаления на устната кухина.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Кои са лечебните свойства на малините?

Биоактивни компоненти и антиоксидантна активност на малини, къпини и ягоди - на английски език, US National Library of Medicine National Institutes of Health