Малина Томова
| Малина Томова | |
| българска поетеса, журналист, автор на сценарии и издател | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 17 септември 2011 г.
|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | редактор, преводач, журналист, издател |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Известни творби | „Ежелюбов“ (1987) |
| Награди | Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2012, посмъртно) |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | книгоиздаване |
| Работила в | издателство „Стигмати“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Цанев |
| Деца | 3 |
Малина Томова е българска поетеса, журналист, автор на сценарии и издател. Съпруга е на поета Иван Цанев.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 21 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва руска гимназия в Пловдив през 1968 г. и руска филология в Софийския държавен университет през 1976 г. Съпруга на поета Иван Цанев.
Сътрудничи на вестниците „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен фронт“ и списанията „Тракия“, „Септември“, „Пламък“ и други. Редактор е в „Литературен вестник“.[1]
През 1994 г. става един от съоснователите на Сдружението на българските писатели. През 1996 г. основава своето издателство „Стигмати“, в което публикува много български и европейски съвременни автори. Превежда от руски език, преподавател е по кинодраматургия в Югозападния университет в Благоевград.
Малина Томова е първият главен редактор на вестник „Романо ило“ („Циганско сърце“). Автор е на сценария на игралния филм „Гори, гори, огънче“, който през 1994 г. получава Наградата на кинокритиката, както и автор на сценария на документалния филм „Василица“. Съучредител е на конкурса за поезия на името на Усин Керим.[2]
Стихосбирките ѝ „Душа“ (1978) и „Ежелюбов“ (1987) са преведени на английски, испански, руски и унгарски език.[2]
След кратко боледуване Малина Томова умира на 17 септември 2011 г. в София, погребана е в Пловдив.[3][4] На 22 декември 2012 г. ѝ е присъдена Националната награда за поезия „Иван Николов“ за цялостно творчество.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Стихосбирки
- 1978 – „Душа“
- 1987 – „Ежелюбов“
- 1994 – „Стигмати. Книга на познанието“
- 2010 – „Жизнен опит. Избрани страници от Книга на познанието“. Съставителство и бележки Иван Цанев. Пловдив: Жанет 45[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биографична справка за Малина Томова Архив на оригинала от 2020-12-04 в Wayback Machine., сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ а б In Memoriam: Малина Томова Архив на оригинала от 2012-07-19 в Wayback Machine., сайт на Българския Хелзинкски комитет.
- ↑ „Почина поетесата и сценарист Малина Томова“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Bulfax.com, 18 септември 2011 г.
- ↑ „Отиде си родената в Пловдив поетеса Малина Томова, в. „Марица“, 18 септември 2011 г.
- ↑ „Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов взеха Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Марин Бодаков, Малина на глас, в. „Култура“, бр. 3 (2621), 28 януари 2011 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Малина Томова в Литернет
- Да почетем стихове на Малина Томова , БНР, 16 септември 2020
- Да си спомним за Малина Томова, БНР, 17 септември 2021
- Маринели Димитрова, „Малина Томова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
|
