Мали Влай
| Мали Влай Мали Влај | |
| — село — | |
 „Свети Никола“ | |
  Мали Влай | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Ябланица |
| Надм. височина | 857 m |
| Население | 71 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Мали Влай в Общомедия | |
Мали Влай (на македонска литературна норма: Мали Влај; на албански: Ermëz) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-южните склонове на планината Ябланица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Вероятно името на селото идващо от Мали Влахи, тоест Мали Власи е противопоставено на Ръмен, Старовско, което означава Арумъни на арумънски.[1]
В XIX век Мали Влай въпреки името си е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Глай (Glaï) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 100 българи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години 70 къщи българи екзархисти, много добри и здрави селяни, които се занимават със скотовъдство, имат много кестени и ходят на гурбет в чужбина.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Влай има 165 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чучук Лай (Влай) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Влай има 192 българи патриаршисти гъркомани.[6] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че Влай има 30 къщи и 171 жители. Макар че селото е „чисто българско“, спада към Дурацката епархия на Цариградската патриаршия. За икономическото положение на местните жители Деребанов отбелязва:
| „ | Занимават се със земеделие и скотовъдство, нъ много са бедни. Отиват на чужбина и занимават се с дюлгерство.[7] | “ |
Според преброяването от 2002 година селото има 71 жители македонци.[8]
Селото е известно със своя диалект, говорен единствено в още три съседни села.
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“ и „Света Петка“.[9]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
- Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
- Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пјанка, Влоѓимјеж. Топономастиката на Охридско-Преспанскиот базен. Скопjе, Институт за македонски jазик „Крсте Мисирков“, 1970. с. 70. На албански селото се вика Ърмас (Ërmas) -'Власи'.... Топонимов е примарен, рамен на етноним во множина, (Фроугови Власи). Формата Влај е стар акузатив во множина, (*Vlaxy > Vlaxi > Vlai > Vlaj). Влашци означувало 'жители на с. Власи' (*Vlaxьci), додекаодликот Власци има с или по пат на асимилација до ц, или пак по аналогија до Власи. Обликот Влај асимилација до ц, прави, или пак по аналогија до Власи. Обликот Влај по губењето на падежната система во мак. јазик не бил веќе сфаќан како плурален, затоа почнал да се чувствува како еднина. Придавката Мали при имињата на селата се употребува обично ако има опозиција со Голем или со 0 (топоним без додаток). Во близината нема никаде соодветен топоним со придавката голем, но возможно е спротивставување на името на с. Р'м'н (спор. с. 112).", p. 112. "'Р'м'н било христ. мусл. село. Jaranov го белези како Ръмънъ, а К'нчов како Ифля. Првото на аром., а второто на тур. значи 'Власи'. Така овај назив е во врска со името на. с. Мали Влај во Охридски Дримкол на западниот брег на Охридското Езеро и ја објаснува придавката Мали кај последниов." (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
| |||||||||||
