Малка Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Малка Армения е историческа област и бивша римска провинция, намираща се по горното течение на река Ефрат, Ликус и Галис. Граничи с Понтийското царство на север, Велика Армения на изток (границата минава по Ефрат), Сирия и Киликия на юг (границата минава по хребетите на планината Тавър) и Кападокия на запад.

Тази територия, наричана в хетските източници „страната на арменците“, е свързана с образуването на арменската нация и древноарменския език. На тези земи е създаден племенен съюз, предвождан от „хайте“, етноним, който днес служи като самоназвание на арменците.

[редактиране] История

Малкa Армения влиза в състава на персийската държава на Ахеменидите. По времето на Александър Македонски Малка Армения става част от неговата империя, а след неговата смърт от 322 пр.н.е. е самостоятелно царство със столица град Ани.

В края на 2 век пр.н.е. Малка Армения става част от владенията на понтийския цар Митридат VI Евпатора. След неговата гибел Малка Армения става част от Римската империя, в чийто състав границите ѝ се сменят нееднократно.

По времето на император Веспасиан Малка Армения влиза в състава на римската провинция Кападокия. По времето на император Диоклециан (края на 3 век) е отделена в самостоятелна провинция, а при Теодосий е разделена на 2 провинции.