Малка Влахия
Малка Влахия или Мала Влахия е историческа област в планинския район на Етолия и Акарнания, основно Акарнанските планини днес на територията на Гърция. Названието на областта е антоним по другото споменавано от средновековните хронисти – Велика Влахия, което означава влашките поселения (арумъни) в пиндските планини около Тесалия през средновековието.
Средновековна история[редактиране | редактиране на кода]
Когато Стефан Душан завладява земите до Атинското херцогство, той се назовава титулно и „граф на Влахия“. Поселения от власи (арумъни) се споменават по това време освен в тези две области на днешна Гърция, но и в Негропонте, Морея и даже в Крит. Власи има и на север от Мала Влахия – около Янина. Според Янинската хроника, деспот Тома Прелюбович Комнин използва власите срещу размирните албанци по тези земи. [1]
Поселения[редактиране | редактиране на кода]
Армънските селища в областта са повечето планински. Към областта се числи и района Апокуро, съвпадащ териториално с дем Терми.
Старите имена на селищата в областта са със славянобългарска етимология.[2] Кравара е съседна област, а не част от Мала Влахия.[3]
| настоящо име | настоящо име на гръцки | старо име | Забележки |
|---|---|---|---|
| Стратос | Στράτος | Яница | своеобразна столица на областта |
| Стронгиловуни | Στρογγυλοβούνι | Стурнари | основно армънско средище |
| Палеоманина | Παλαιομάνινα | Куцобина (Κουτσομπίνα) | селото се намира в покрайнините на античен град, за който се смята, че е метрополията на Акарнания |
| Галица (дем Агринио) | Γαλιτσά | алтернативно име Кацаро (Κατσαρού) | |
| Агрампела (дем Ксиромеро) | Αγράμπελα | Даянда | армънското название е по местен предводител от XVII век – Даянто |
| Охтия (дем Агринио) | Όχθια | Пагайка (Παγαίικα) | едно от седемте карагунски села |
| Авлаки (дем Амфилохия) | Αυλάκι | Вървица (до 1912 г.) | намира се на границата на областта в посока към Карпениси |
| Агия Параскеви (дем Агринио) | Αγία Παρασκευή | Зелихово (до 1928 г.) | планинско село |
| Архонтохори | Αρχοντοχώρι | Завица (до 1927 г.) | селище на местни нотабили по османско време |
| Влизана | Βλυζανά | старо село и голямо селище в минало време | |
| Дромища | Δρομίστα | в Балтос | |
| Елиника (дем Месолонги) | Ελληνικά | Сивища (до 1928 г.) | |
| Караискакис (село) | Καραϊσκάκης | Драго место (до 1930 г.) | |
| Кипарисос (дем Агринио) | Κυπάρισσος | Търнова (до 1912 г.) | |
| Клисоревмата | Κλεισορρεύματα | Брешако (до 1927 г.) | |
| Лефка | Λεύκα | Бичово (до 1954 г.) | равнинно село до бившето военно летище на Агринио |
| Лисимахия (дем Агринио) | Λυσιμάχεια | Мурстано (до 1927 г.) | равнинно село |
| Люлека | Λωλέικα | отделена махала от Като Керасово (Долно Керасово) | |
| Миртия (дем Термо) | Μυρτιά | Горица (до 1928 г.) | в Апокуро известно със своя Горички манастир |
| Неа Калидон | Νέα Καλυδών | Домнища (до 1954 г.) | намира се до античния Калидон |
| Неаполи (дем Агринио) | Νεάπολη | Русейка (до 1940 г.) | равнинно село |
| Нисаки | Νησάκι | Андровица (до 1981 г.) | |
| Панагула | Παναγούλα | Меденико (до 1928 г.) | старо село |
| Пантаниса | Παντάνασσα | Манданица (до 1953 г.) | в Апокуро |
| Пендалофо | Πεντάλοφο | Подоловица (до 1928 г.) | старо селище отпреди османското завоевание |
| Пирги (дем Агринио) | Πυργί | Вела уста (до 1928 г.) | името му може да е Бела уста, като селище е засвидетелствано още в Епирското деспотство |
| Псиловрахос | Ψηλόβραχος | Соволако (до 1927 г.) | |
| Райна (село) | Ραΐνα | ||
| Статас | Σταθάς | Дунища (до 1928 г.) | планинско и бивше арматолско село |
| Флориада | Φλωριάδα | Лясково (до 1978 г.) | накрая на Балтос в посока и близост до Арта |
| Халики | Χαλίκι | Дериково (до 1928 г.) | |
| Хрисовица (дем Термо) | Άνω Χρυσοβίτσα | Горна Хрисовица | |
| Като Хрисовица | Κάτω Χρυσοβίτσα | Долна Хрисовица | алтернативно име на селото – Вълча |
| Хрисовица (дем Ксиромеро) | Χρυσοβίτσα | Хрисовица | |
| Аварикос | Αβαρίκος | Платипоро | в Апокуро |
| Палеокария | Παλαιοκαρυά | Законина | има и друго село в същия дем със същото име |
| Калитеа (дем Термо) | Καλλιθέα | Простова (до 1952 г.) | в Апокуро |
| Ано Макрино | Άνω Μακρινο | Горно Макрино | |
| Като Макрино | Κάτω Μακρινο | Долно Макрино | |
| Агия Триада (дем Агринио) | Αγία Τριάδα | Като Бербати или Долно Бербати | |
| Акрес (дем Агринио) | Άκρες | Ано Ботино или Горно Ботино | |
| Агиос Андреас (дем Агринио) | Άγιος Ανδρέας | Бурлезия (до 1956 г.) | голямо равнинно село |
| Пентакорфо | Πεντάκορφο | Арахова (до 1926 г.) | |
| Перистери (дем Агринио) | Περιστέρι | Лигостина (до 1928 г.) | |
| Панетолио | Παναιτώλιο | Мустафули (до 1912 г.) | със статут на град като името идва от Мустафа паша с алтернативно име Чалики; през града преминава река Ермица |
| Ано Агиос Власиос | Άνω Άγιος Βλάσης | известно като горното Влашко село | планинско село на 860 м надморска височина в Апокуро |
| Ано Влохос | Άνω Βλοχός | Горно Власи | известно със своя манастир Успение Богородично (Влохос) |
| Като Агиос Власиос | Κάτω Άγιος Βλάσιος | известно като долното Влашко село | |
| Ано Керасово | Άνω Κεράσοβο | Горно Керасово | |
| Като Керасово | Κάτω Κεράσοβο | Долно Керасово | |
| Чука (дем Амфилохия) | Τσούκα | селище от 1928 г. |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21
- ↑ Die Slaven in Griechenland, Max Vasmer, Kap. III. Verzeichnis der slavischen geographischen Namen nach Landschaften geordnet: 2. Akarnanien-Ätolien.
- ↑ Заб. Обичайно архаично Мала Влахия се отъждествява с Акарнания, а Кравара с Етолия и страната на долопите – Долопия.