Малка белочела гъска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малка белочела гъска
Anser erythropus.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anser Гъски
вид: A. erythropus Малка белочела гъска
Научно наименование
Уикивидове Anser erythropus
Linnaeus, 1758

Малката белочела гъска (Anser erythropus) е сравнително едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни, но за отбелязване е, че пък от своя страна е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото 60 cm, размах на крилете около 127 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата и за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с голямата белочела гъска.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Приема предимно растителна храна, зърнени култури.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамна птица. Гнездото си строи директно на земята, често скрито под някой храст. Снася 4–5 бледокремави яйца с размери 76 х 49 mm и средна маса от 100 g. Мъти само женската в продължение на 25–28 дни. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Рядък, недобре изучен вид, включен в Червената книга на застрашените видове.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Anser erythropus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 октомври 2009.
  2. Червена книга на Република България. Малка белочела гъска. Посетен на 21 февруари 2012