Малко Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Малко Търново
Малко Търново
България
Red pog.png
Малко Търново
Област Бургас
Red pog.png
Малко Търново
Общи данни
Население 2 366 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 2 447 (НСИ)
Землище 137,687 km²
Надм. височина 348 m
Пощ. код 8162
Тел. код 05952
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 46663
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ЗСАС)

Ма̀лко Тъ̀рново е град в Югоизточна България близо до границата с Турция и център на едноименната община в Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Малко Търново се намира в централната част на Странджа планина. През града минава европейският път E87. В непосредствена близост е ГКПП Малко Търново.

История[редактиране | edit source]

Античност и средновековие[редактиране | edit source]

Bulgaria-Malko Tarnov-00.jpg

Първото селище на мястото на днешно Малко Търново е тракийско. При византийсикя император Константин местността се развива културно и икономически поради близостта си със столицата на Византия, Константинопол.[1]

Османски период[редактиране | edit source]

Жителите на град Малко Търново и селищата от региона са потомци на старо българско население. В отколешно време те са живели в малки селища и колибарски поселения около днешното Малко Търново. Това се потвърждава от наличните документи и научни изследвания. За това свидетелстват и топонимичните наименования на местностите в района, както и типично българските кръщелни имена, съхранени в запазените църковни регистри. Независимо от миграционните процеси етнодемографският състав на населението в Малко Търново и района си остава чисто български. [2]

Днешният град е създаден в края на 16-ти и началото на 17-ти век.[1]

В първата половина на 19-ти век населението на града достига 3 500 жители. Основният поминък е овцевъдството и занаятите, свързани с него, както и добивът на мрамор. [1]

В началото на 19-ти век в Малко Търново е открито килийно училище, през 1840-те години – светско, а тридесет години по-късно – и девическо. [1]

В 19-ти век Малко Търново е част от Визенска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Търново (Tirnovo) е градче с 1400 домакинства и 5860 жители българи.[3]

След сключването на Берлинския договор градът остава в пределите на Османската империя. [1]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Малко Търново силно пострадва. Селото брои около 1200 къщи, повечето от които са ограбени, повече от 5 000 жители са принудени да избягат, убити са 18 души, в градчето остава само един от тримата свещеници[4][1].

От 1913 година Малко Търново е на територията на България. [1]

Политика[редактиране | edit source]

Общината в Малко Търново

Кмет[редактиране | edit source]

Кмет на община Малко Търново е Илиян Янчев.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Председател на Общинския съвет е Тодор Браяновски.

Икономика[редактиране | edit source]

След края на социалистическата епоха в България, Малко Търново понася тежко ударите на прехода. Преди 1990 г. там се развива минно дело, има и обогатителна фабрика, завод за електроника, строително предприятие, дърводобив, животновъдство, завод за битова химия и козметика и др. Днес гореупоменатите отрасли в града не работят, което води до повишена безработица и миграция на младото население към големите български градове, както и в чужбина.

Забележителности[редактиране | edit source]

Археологически и исторически музей

В околността на Малко Търново се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: №6 – Историческа местност Петрова нива, денонощно, има печат; Исторически музей – Малко Търново, ул. „Константин Петканов“ № 1, лятно работно време (VI-IX): 8:00-17:00 ч. без почивен ден; събота и неделя с обедна почивка от 12:00, Има печат.

В Малко Търново и околностите му се намират множество археологически находки от особена важност, свързани с траките. Според редица известни изследователи на това място съществува селище от дълбока древност, за което предполагат откритите находки от различни епохи. Много интересни за посетителите са двете куполни тракийски гробници край града. Строени от прецизно обработени мраморни блокове, те са произведение на тракийската монументална архитектура от 5 – 3 век пр.н.е., представящи погребалните практики на аристокрацията. Археологическите находки показват, че гробните съоръжения са използвани и в римската епоха със същата цел. Първата разкопана, документирана и публикувана тракийска култова сграда (гробница) под могилен насип в българска територия на Странджа е тази в местността „Пропада“, на 5 км северозападно от града. Тя е построена на върха на невисок хълм и дава началото на некропол от 40 могили. При проучването на две от тях през 2001 г. са открити две нови интересни родови гробници от римската епоха. Много впечатляваща и монументална е гробницата в местността Мишкова нива, на 13 км югозападно от града. Използвана е като хероон (гробница на митично или реално съществуващ цар-жрец или герой) или като мавзолей на знатен тракийски владетел, тя се отнася към 5 – 3 век пр.н.е. – разцветът на тракийската култура.

Целият район около Малко Търново е осеян с долмени, некрополи, гробници и древни светилища, които заслужават да бъдат видени.

Музеи[редактиране | edit source]

Народни носии от Странджа

Градът има три музея – археологически, исторически и природонаучен.

В Историческия музей са представени 5 експозиции, разположени в три странджански възрожденски къщи: археология, нова и най-нова история, иконна живопис, етнография и природа.

Храмове[редактиране | edit source]

На територията на града се намират два християнски храма. Православната църква „Успение Богородично“ е разположена в центъра на Малко Търново. Построена е на мястото на стара църква, датирана от 1754 година. Един от първите изследователи на Малкотърновския край Стоян Шивачев съобщава за 7-8 развалини на много стари църкви в града и околностите му. Такива е имало над Чукарката при Мечовата лизганица, именувана „Свети Георги“, при Малкия врис, а също и в м. Пряслоп. Най-старата църквица се намирала на мястото на днешната.

Църквата е изградена според местните традиции от ломен камък. В зидовете ѝ са вградени антични фронтони, извадени от тракийските и римски светилища в града и околностите. В храма са описани над 160 икони от местни майстори, отразяващи развитието на иконописната школа в Странджа.

Централният площад на града

През дълголетната си история църквата се е борила за опазване и утвърждаване на българската народност и духовност. Благодарение на усилията на православната и католическата църкви, българското население в Малкотърновско и Странджа e било спасено от погърчване и потурчване.

Вторият храм е източно-католическата църква „Света Троица“. През 1868 година католиците в Малко Търново изграждат първата си църква „Св. Петка“. При разкопаването за основите ѝ са намерени следи от древно езическо светилище. Църковната сграда била градена от камък и обикновена кал. Около 1928 година стените на църковната сграда започват да се рушат и на 10 август 1931 година се полага основният камък на настоящата енорийска църква „Света Троица“. Олтарните икони, олтарът и църковната утвар са пренесени от Одрин, от българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“, строена средата на XIX век.

Една от най-ценните одрински реликви е чудотворната икона на Богородица, наричана тук Покровителка на единството между християните. Преминала преди повече от век цяла Европа, след 21 години в Одрин, тя е пренесена в България – в Стара Загора, и впоследствие остава в Малко Търново. На 25 май 2002, при визитата си в България, Папа Йоан Павел II коронясва иконата от Малко Търново.

Параклисът на малкотърновската Света Богодорица е обявен за светилище на Католическата църква в България. Стотици поклонници от страната и чужбина идват да се помолят в храма „Света Троица“.

Като израз на уважение и спомен в параклиса на светилището е сложена „пиюска“ – бялата шапчица, с която папа Йоан Павел II е обиколил българската земя.

Култура[редактиране | edit source]

Читалище „Просвета 1914” – гр. Малко Търново е устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на нематериалното културно наследство на града и региона.То има завоювана позиция за работа в полза и в подкрепа на общността. Читалището се уповава на своите корени като национална, социална, културна, образователна и информационна организация и отговаря на предизвикателствата на новото време. Природата и интензивния културен живот през пролетните и летните месеци, са причина градът да се посещава от много хора, предимно млади. Читалището предлага своите зали, читалня, салон, библиотека за провеждането на културни мероприятия и съдейства за популяризирането на културно – историческото наследство.Към читалището работят следните самодейни състави, школи и клубове: Състав за изворен фолклор „Филек“, Състав за стари градски песни „Старата липа“, Състав за художествено слово „Аз Буки Веди“, Детска театрална група „Убастия“, Школа по изобразително изкуство, Клуб „Млад приятел на книгата“. В читалището функционират занаятчийски работилници, представящи килимарството, дърводелството и кошничарството от района на Малко Търново. Читалище „Просвета 1914“ печели и реализира много проекти към различни организации.

Природа[редактиране | edit source]

В някогашното хвостохранилище на флотационната фабрика на около 0,5 km северозападно от града с обща площ около 760 dka са установени 92 вида гръбначни животни – удивително биологично разнообразие на такъв малък по площ участък със засилено антропогенно въздействие. През 2000 г. там за последен път е наблюдаван египетски лешояд (Neophron percnopterus) в Странджа. След това видът изчезва и не е наблюдаван никъде в района.[5]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Летен университет или „експедиция“ – „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации изток – запад“, ежегодно организиран от Нов български университет, Софийски университет и Югозападен университет, с любезното съдействие на община Малко Търново и община Къркларели (Турция). Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“ – в края на м. юли; Културни празници – последната седмица на м. август

Кухня[редактиране | edit source]

Ишмер (рецепта в Уикикниги)[редактиране | edit source]

Безсолно прясно краве, козе или овче сирене се оставя малко да прокисне. Поставя се в дълбок съд и се се слага на огня. Постоянно се бърка с дървена лъжица. Когато започне да се отделя масло поръсва се царевично брашно, като бъркането продължава. Брашно се слага дотогава, докато попие всичката отделена мазнина. Когато стане бяла хомогенна маса се сваля от огъня. Добре приготвенията ишмер става на конци, когато се гребне с вилицата. Консумира се топъл. По желание може да се поръси със захар.

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Peter Soustal: Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos). (=Tabula Imperii Byzantini Том 6), Виена 1991. ISBN 3-7001-1898-8. стр. 345.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж "Нощ... гора... Страх ли те е?", или как община Малко Търново обнови паркове и улици. // 8 ноември 2011.
  2. Янко Керемидчиев, „Освобождението на Малко Търново“, изд. 1993 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  5. Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) е пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие”, Научни трудове, гр. Враца, 23.10-25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66-72.