Маловище
| Маловище | |
|---|---|
 Панорама на Маловище.
|
|
  Маловище
Маловище на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Гяваткол |
| Население: | 98 (2002) |
| Надморска височина: | 1695 м |
| Геогр. положение: | 41° 1' 59" сев. ш. 21° 7' 50" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Маловище или Маловища (на македонска литературна норма: Маловиште, на арумънски: Molovishci, на гръцки: Μιλόβιστα или Μηλόβιστα, на румънски: Molovişte или Mulovişte) е типично високопланинско село в община Битоля на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Разположено е в планината Баба в областта Гяваткол, западно от Битоля.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Селото е споменато в Зографския поменик в 1527 - 1728 година и в Слепченския поменик от 17 - 18 век като Маловища.
В документи на венецианския консул в Драч от 1700 година се говори за търговци от Маловище, които оперират заедно с търговци от Москополе. През 19 век Маловище е едно от няколкото големи влашки села в Битолска кааза, на Османската империя. Жителят на Маловище Никола Филипидис е член на Неа Филики Етерия. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Маловище е посочено два пъти като село в каза Ресен - веднъж като Малопище (Malopischté) със 700 домакинства и 1900 жители власи и втори път като Маловище (Malovischté) с 425 домакинства и 1190 жители власи.[1] През 1880 година Й. Папакоста открива в Маловища арумънско училище.[2] В същата година според доклад на лорд Фицджералд селяните от Маловище били заплашени от гръцка чета да прогонят арумънския учител и да го заменят с гръцки.[3]
През 1891 година в София преселници от Маловище създават свое дружество — „Напредък“ (Inaintarea), а в 1901 година е формирано и младежко дружество на живеещите в София маловищани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Маловища има 2 300 жители, всички власи християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маловище има 2 160 власи и функционират основно гръцко и основно и прогимназиално румънско училище.[6] Статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година показва Миловища като село с 304 къщи.[7]
По време на Балканската война 5 души от Маловище се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
[редактиране] В Сърбия
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
[редактиране] Маловище днес
Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, които са се самоопределили както следва: 87 власи, 10 македонци и 1 албанец.[9]
[редактиране] Етимология на името
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално патронимично име на -ишти от фамилното име Малов или от личното Malъ, като точни съответствия са сръбският топоним Маловичи и чешкият Маловице.[10]
[редактиране] Личности
- Родени в Маловище
Константин Белимаче (1848 — 1932), арумънски писател- Дору Белимаче (1910 — 1938), арумънски активист на Желязната гвардия
- Николае Вело (1882 - 1924), румънски поет
-
Стефан Барджик (? - 1903), войвода на ВМОРО 
Янко Мариовски (? - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
[редактиране] Литература
- Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
- Χρηστίδης, Ι., "Η Μηλόβιστα", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1910.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Спомени на Атанасеску, Д. публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
- ↑ Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, стр. 101
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 174-175.
- ↑ Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Μηλόβιστα
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
|
|||||||
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
