Маломирово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маломирово
България
Red pog.png
Маломирово
Област Ямбол
Red pog.png
Маломирово
Общи данни
Население 416 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 31,609 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 8737
Тел. код 04726
МПС код У (Я)
ЕКАТТЕ 46797
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Елхово
Петър Киров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Маломирово
Павли Павлов
(БСП)

Маломирово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, Област Ямбол.

География[редактиране | edit source]

Село Маломирово се разположено в Тунджанската хълмиста нископланинска област. Релефът му се състои от възвишения (Дервенските възвишения, Бакаджиците, Манастирските възвишения) и слабо разчленени плоски низини. Тунджа е най-голямата река в този район, заедно с нейните притоци — Поповка река, Араплийска, Лалковска, Мелнишка, река Калница, Голямата река. Климатът на селото попада в двете климатични области на България — европейско-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е мека, пролетта започва рано, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Снежната покривка се задържа 10-15 дни. Присъщи за този район са серверните и североизточни ветрове. Често явление са южните ветрове, които носят топъл средиземноморски въздух. Почвата в този район е характерна със своята слаба денивелация. Тук преобладават основно три вида почви — канелени горски почви, чернозем-смолници и наносни почви. Те са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, от където идва и старото име на селото — Хамбарлий.

В стопанско отношение, основният поминък на населението е животновъдството и растениевъдството. За послените няколко години актуалната тенденция на заселване на чужди граждани, предимно англичани, не подмина и село Маломирово. Селото е привлекателно със своята красива природа, чист въздух, екологични природни ресурси и спокойствие.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е Хамбарлий. Край село Маломирово, на 22 юни 813 г. в Битката при Версиникия българските войски на кан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. В в околностите на елховското с. Маломирово, старото Хамбарлии, са открити и пренесени във Варненския музей от братя Шкорпил прочутите и значими за нашата история Хамбарлийски надписи. На 13.04.814 в околностите на Маломирово във военния си лагер подготвяйки превземането на Цариград почива Кан Крум

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Одриски златен венец от Голямата могила

За първи път след 30 години прекъсване, на 7.03.2009 година на Тодоров ден край селото се проведе конно надбягване, с което беше възстановена тази стара българска традиция.

На 23 юли 2005 г. в Голямата могила, намираща се край село Маломирово бе разкопан непокътнат царски гроб с всички полагащи се на владетеля атрибути. Това откритие, станало в Югозападна Странджа – в тази част на Тракия, където археологически разкопки почти не са провеждани, в значителна степен промени някои представи за културата и мирогледа на траките. Могилата е най-голямата в този район – висока е 16 м, с диаметър около 100 м. Предполага се, че това е могилата на тракийския цар Керсеблепт.

Други[редактиране | edit source]

В селото има действащо читалище-"Пробуда" което е, регистрирано под номер 785 в Министерство на Културата на Република България. Към читалището има Коледари, Кукери,Фолклорна певческа група, Битова инструментална група; библиотека - 6557

В селото работи целодневна детска градина "Господин Велев", ул."Георги Арабаджиев" No 2, 8737 Маломирово, Община Елхово. ЦДГ "Господин Велев" е целодневна детска градина с общинско финансиране.

За нуждите на живеещете в селото работи здравен пункт, поща, няколко магазина, кафе, зала за организиране на масови мероприятия, пункт за изкупуване на мляко, хлебопекарна.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Маломирово
  • България Въльо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Даниела Агре. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Двуезично издание - български и английски. С., Авалон, 2012.