Мало Острени
| Мало Острени Ostreni i Vogël | |
| — село — | |
  Мало Острени | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 838 m |
Мало Острени или Малестрени или Острене (на албански: Ostreni i Vogël) е село в Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Мало Острение (Malo Ostrénié) е посочено като село с 90 домакинства със 155 жители помаци и 103 – българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мало Острени живеят 78 души българи християни и 400 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
| „ | Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Острени е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 95 къщи.[4]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
| „ | Мало и Големо Острени са завзети от помаците (потурчени българи) в тия села, и българин християнин вече не останал, освен две къщи в последното.[5] | “ |
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Мало и Големо Острени има 14 български екзархийски и 230 помашки къщи.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Малестрани има 12 български къщи с 69 жители.[7]
По данни на Екзархията в края на XIX век в Мало Острене има 12 православни къщи с 69 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Острени (Malo-Ostreni) има 120 българи екзархисти.[8]
В Албания[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война селото попада в Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Малострени е село със 17 български къщи.[9]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Мало Острени е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[10]
В 1939 година Петре Новов от името на 14 български къщи в Мало Острени подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[11]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Мало Острене продължава да е смесено село с около 150 мюсюлмански и около 10 православни къщи с църква, която слави Малка Богородица. Всички жители според него са „сърби“. Православният род Янковци е по потекло от Косовац, което вече е поалбанчено.[12]
Според Божидар Видоески в Мало Острени живеят албанци и „македонци мюсюлмани“ и „македонци православни“.[13]
До 2015 година е част от община Острени.
В селото е запазена църквата „Света Неделя“.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
- ↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.
- ↑ Црква од Голо Брдо на сајтот на Православната Христијанска Мрежа во Северна Америка // Канал 5, 21 септември 2014. Посетен на 16 септември 2017.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
