Малтийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малтийци
Adeodata Pisani 140x190.jpgEdward de Bono 1 140x190.jpgGerald Strickland 1930s 140x190.jpg
Общ брой около 740 000
Значителен
брой в
Флаг на Малта Малта: 400 000 (2006)

Флаг на Австралия Австралия: 153 805 (2006)[1]
Флаг на Бразилия Бразилия: 58 000
Flag of the United States.svgСАЩ: 50 691 (2008)[2]
Флаг на Канада Канада: 37 125 (2006)[3]
Флаг на Великобритания Великобритания: 30 178 (2001)
Флаг на Република Ирландия Ирландия: 285 (2006)

Флаг на Гибралтар Гибралтар: 100
Език малтийски, английски
Религия християни (католици)

Малтийците (на малтийски: Maltin) са етническа група, съставляваща основна част от населението на островната държава Малта. Малтийската етническа група обединява, както населението на едоименния и най-голям остров от архипелага, така и Гозийците (на малтийски: Għawdxin), населяващи съседния Гозо. Най-голямата малтийска общност извън средиземноморския архипелаг живее в Австралия и наброява над 150 хил. души.[1]

История[редактиране | edit source]

Основна статия: История на Малта

Малтийците са вероятно потомци на някогашните финикийци, колонизирали Малта в древността. Смята се, че първите заселници са дошли на острова от Сицилия около 5200 г. Пр.Хр. На островите се пазят следи от богата неолитна култура, като особено впечатляващи са запазените и до днес мегалитни структури (Мнайдра, Джгантия и др.). Финикийците колонизирали Малта преди около 3000 години. Финикийският език става основата за днешните малтийски език и култура. Малтийският също като финикийският се причислява към семитската езикова група.[4] Малтийците са попадали под властта на много народи: картагенци, римляни, византийци (395-870 г.), араби (870-1201 г.), нормани, всеки от които е допринесъл в някаква степен за съвременния облик на малтийската нация.

Мегалитният храмов комплекс Мнайдра, датиращ от четвъртото хилядолетие преди Христа.

В по-късни времена Малта е завладявана от Наполеон Бонапарт, за отблъскването на когото помощ оказват англичаните. Малтийците отправят молба да станат част от Британска империя при условие, че монархът няма да предава островите на друга сила. Малта става официално английска колония с Парижкия договор от 1814 г. Такава и остава чак до 21 септември 1964 г., когато провъзгласява своята независимост.

Език[редактиране | edit source]

Малтийският е единственият семитски език, който се говори в Европа.[5] С течение на времето речниковият съства на малтийския се променя под влиянието на сицилийския, италианския, английския и в по-малка степен на френския език. Дори и днес се наблюдава навлизането на все повече заемки от английския.[5] Паралелно с това значителна част от населението на Малта е двуезична и говори малтийски и английски.[5] Това са и двата официални езици в страната. Третият най-популярен език сред малтийците е италианският, който губи официалния си статус през 1934 г., когато бива заменен от стандартния малтийски.

Източници[редактиране | edit source]

  • Borg, Albert J. и др. Maltese. Routledge, 1997. ISBN 0415022436, 9780415022439. с. 12-14. Посетен на 05.05.2010.(на английски)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Статистическо бюро на Австралия - преброяване на населението по произход Смятат се всички граждани на Австралия с дори частичен произход от дадена страна/етнос. (на английски)
  2. Американско бюро по преброяванията - Изследване на населението (на английски)
  3. Статистическо бюро на Канада - състав на населението по етнически произход (на английски)
  4. Borg, стр. 12
  5. а б в Borg, стр. 14