Малък гребенест тритон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малък гребенест тритон
Smooth newt.jpeg
Triturus vulgaris
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Amphibia Земноводни
разред: Caudata Опашати земноводни
семейство: Salamandridae Саламандрови
род: Triturus Тритони
вид: T. vulgaris Малък гребенест тритон
Научно наименование
Уикивидове Triturus vulgaris
Linnaeus, 1758
Разпространение
Triturus vulgaris dis.png
Подвидове
  • T. v. ampelensis
  • T. v. graecus
  • T. v. kosswigi
  • T. v. lantzi
  • T. v. meridionalis
  • T. v. schmidtlerorum
  • T. v. vulgaris


Малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris), наричан още Обикновен тритон, е вид дребно опашато земноводно, най-често срещания представител на род Тритони.

Малкият гребенест тритон достига дължина от 10 cm. На цвят е кафяв, като мъжките имат тъмни петна. Възрастните мъжки имат гребен по гърба и опашката.

Разпространение[редактиране | edit source]

Малкият гребенест тритон се среща в цяла Европа, с изключение на Пиренейския полуостров, Южна Франция, Южна Италия и северните части на Скандинавския полуостров. Ареалът му продължава в Азия северно от сухата степна зона, като на изток достига до Алтай. Разпространен е от морското равнище до около 1500 m надморска височина, като в Абхазия е намиран до 2300 m.

В България малкият гребенест тритон се среща в цялата страна, с изключение на относително сухите равнинни области в източната част. Най-характерен е за ниските планини и високите полета в Западна България. Подвидът T. v. vulgaris е разпространен в целия български ареал, а T. v. graecus се среща в Петричко-Санданската котловина.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Малките гребенести тритони живеят предимно на сушата, а през размножителния сезон през пролетта - във водата. Възрастните обикновено прекарват във водата и зимата. Предпочитани са малки плитки водоеми с изобилна подводна растителност. На сушата тритоните се крият на влажни и сенчести места, като дупки в почвата, под нападали листа, пънове и други, като излизат оттам само нощем.

На сушата малкият гребенест тритон се храни с червеи, стоножки, паякообразни, гъсеници и други. Във водата основната му храна са ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, охлюви, хайвер и други.

Размножаване[редактиране | edit source]

Малкият гребенест тритон се размножава през пролетта във водата. Женската снася поединично от няколко десетки до 300 яйца, които завива с листа на подводни растения. Ларвите наподобяват развитите тритони, но имат издадени хриле от двете страни на главата. Метаморфозата на ларвите е след 60-70 дни, само в най-северните райони те презимуват и метаморфозират на следващата пролет.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

В България малкият гребенест тритон е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 2007-06-11.
  2. Kuzmin, S. et al. 2004. Triturus vulgaris. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 август 2008.

Литература[редактиране | edit source]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Жаба Земноводните в България Знаме на България