Малък гребенест тритон
| Малък гребенест тритон | ||||||||||||||||||||||
 Triturus vulgaris |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Triturus vulgarisLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris), наричан още Обикновен тритон, е вид дребно опашато земноводно, най-често срещания представител на род Тритони.
Малкият гребенест тритон достига дължина от 10 cm. На цвят е кафяв, като мъжките имат тъмни петна. Възрастните мъжки имат гребен по гърба и опашката.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Малкият гребенест тритон се среща в цяла Европа, с изключение на Пиренейския полуостров, Южна Франция, Южна Италия и северните части на Скандинавския полуостров. Ареалът му продължава в Азия северно от сухата степна зона, като на изток достига до Алтай. Разпространен е от морското равнище до около 1500 m надморска височина, като в Абхазия е намиран до 2300 m.
В България малкият гребенест тритон се среща в цялата страна, с изключение на относително сухите равнинни области в източната част. Най-характерен е за ниските планини и високите полета в Западна България. Подвидът T. v. vulgaris е разпространен в целия български ареал, а T. v. graecus се среща в Петричко-Санданската котловина.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Малките гребенести тритони живеят предимно на сушата, а през размножителния сезон през пролетта - във водата. Възрастните обикновено прекарват във водата и зимата. Предпочитани са малки плитки водоеми с изобилна подводна растителност. На сушата тритоните се крият на влажни и сенчести места, като дупки в почвата, под нападали листа, пънове и други, като излизат оттам само нощем.
На сушата малкият гребенест тритон се храни с червеи, стоножки, паякообразни, гъсеници и други. Във водата основната му храна са ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, охлюви, хайвер и други.
Размножаване [редактиране]
Малкият гребенест тритон се размножава през пролетта във водата. Женската снася поединично от няколко десетки до 300 яйца, които завива с листа на подводни растения. Ларвите наподобяват развитите тритони, но имат издадени хриле от двете страни на главата. Метаморфозата на ларвите е след 60-70 дни, само в най-северните райони те презимуват и метаморфозират на следващата пролет.
Природозащитен статут [редактиране]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Незастрашен (Least Concern LC)[2]
В България малкият гребенест тритон е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 2007-06-11.
- ↑ Kuzmin, S. et al. 2004. Triturus vulgaris. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 август 2008.
Литература [редактиране]
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки [редактиране]
- Amphibian Species of the World
- Малкият гребенест тритон в ITIS
- Малкият гребенест тритон на http://www.herpetology.hit.bg
- Малкият гребенест тритон при Природо-научен музей - Черни осъм
 |
Земноводните в България |  |
|---|---|---|
|
Алпийски тритон • Дунавски гребенест тритон • Дъждовник • Малък гребенест тритон • Южен гребенест тритон |
||
