Малък пищял

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тибия и фибула при човек (фибулата е по-тънката кост)

Малък пищял (на латински: fibula, нарича се често Фибула) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни лежаща странично на големия пищял и движеща се успоредно с него.

Описание[редактиране | edit source]

Фибулата е тънка тръбеста кост, която при различните видове показва различна степен на редукция. Притежава проксимален (горен) и дистален (долен) край свързани помежду си с тяло. Двата края са надебелени в различна степен и притежават ставна повърхност. Тялото притежава няколко повърхности и ръбове.[1]

Видови особености[редактиране | edit source]

  • При човека -
  • При говедото - от фибулата съществува само проксималния дял. Латералният образува т.нар. глезенова кост, която ставно се свързва с тибията, скочната и петната кост.
  • При свиня - малкият пищял е добре развита странично сплесната кост.
  • При кон - фибулата е силно редуцрана кост и представлява тънка заоблена костна пръчица с надебелен страничносплеснат край. Костта е оформена докъм средата на тибията след което преминава във фиброзна връв. Дисталния край се включва в образуването на глезена.
  • При куче и котка - фибулата е тънка права пръчковидна кост. При котките е по-добре развита.
  • При птиците - представлява тънка костна игла надебелена в проксималния си край и образува главичка. Движи се успоредно на тибията и подобно на конете завършва докъм средата без да се свързва в долната част с тибията.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том І, Земиздат 1995 г., стр. 157-158
  2. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19-20