Малък пищял
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък пищял (на латински: fibula, нарича се често Фибула) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни лежаща странично на големия пищял и движеща се успоредно с него.
Описание [редактиране]
Фибулата е тънка тръбеста кост, която при различните видове показва различна степен на редукция. Притежава проскимален (горен) и дистален (долен) край свързани помежду си с тяло. Двата края са надебелени в различна степен и притежават ставна повърхност. Тялото притежава няколко повърхности и ръбове.[1]
Видови особености [редактиране]
- При човека -
- При говедото - от фибулата съществува само проксималния дял. Латералният образува т.нар. глезенова кост, която ставно се свързва с тибията, скочната и петната кост.
- При свиня - малкият пищял е добре развита странично сплесната кост.
- При кон - фибулата е силно редуцрана кост и представлява тънка заоблена костна пръчица с надебелен страничносплеснат край. Костта е оформена докъм средата на тибията след което преминава във фиброзна връв. Дисталния край се включва в образуването на глезена.
- При куче и котка - фибулата е тънка права пръчковидна кост. При котките е по-добре развита.
- При птиците - представлява тънка костна игла надебелена в проксималния си край и образува главичка. Движи се успоредно на тибията и подобно на конете завършва докъм средата без да се свързва в долната част с тибията.[2]